Касандрия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Касандра.
| Касандрия Κασσάνδρεια | |
|---|---|
 | |
  Касандрия  Касандрия  Касандрия | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Касандра |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 37 m |
| Население | 2801 души (2001) |
| Пощенски код | 630 77 |
| Телефонен код | 23740 |
| Официален сайт | kassandra.gr |
| Касандрия в Общомедия | |
Касандрия (на старогръцки: Κασσάνδρεια, до 1955 Βάλτα, Валта,[1] до 1964 година Κασσάνδρα, Касандра[2]) е градче на полуостров Касандра (Палене) на Халкидически полуостров в регион Централна Македония, Гърция. Касандрия е най-голямото селище на полуостров Касандра и е център на дем Касандра.
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
Древният град Касандрия е основан през 316 г. пр. Хр. от дидиадохския цар Касандър на територията на бившия град Потидеа (днес Неа Потидеа) на провлака на полуостров Касандра. Населението на този новооснован град е взето в по-голямата му част от жителите на бивша Потидеа и от разрушения от Филип II Македонски през 348 г. пр. Хр. Олинт.
По времето на елинизма Касандрия е един от най-важните градове на Древна Македония. По времето на Римската империя градът има статус на римска колония по италийско право (ius Italicum) и е почти напълно освободен от данъци. От времето на Август градът носи името Colonia Iulia Augusta Cassandrensis.
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
През 539/540 г. Касандрия, вече част от източноримската империя, е завладяна и разрушена от славяните. До X век Касандрия остава във Византийската империя. Българският цар завладява също и Касандрия. Със загубата на българския цар Касандрия попада отново на Византия. През 1204 г. Касандрия след падането на Константинопол в четвъртия кръстоносен поход е част от кръстоносната държава Кралство Солун. През 1224 г. територията е завладяна от Деспотат Епир. През 1240-те години територията е завладяна от Никейската империя. През началото на XIV век Каталанската компания за кратко се установява в Касандра и в Касандрия, преди да тръгне към Херцогство Атина и Касандрия отново попада във Византия. През средата на XIV век сръбският крал Стефан IV Урош Душан e за кратко владетел на Касандрия; след неговата смърт през 1355 г. и последвалото разпадане на Голямото Сръбско царство Касандрия е отново обратно на Византия. През 1389 г. Османската империя завладява Солун и територията му и Касандрия. През 1392 г. Византийската империя успява да я завладее отново само за около 30 години. През 1423 г. Касандрия с целия полуостров Касандра и град Солун попадат на Венеция, която трябва да защитава както Солун така и Касандра против Османската империя. С падането на Солун през 1430 г. полуостров Касандра и територията на днешното село Касандрия са завладени от османската войска и стават част от османската империя.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XVI век градът е новооснован с името Валта, блата. През 1821 година по време на Гръцата война за независимост във Валта се оттеглят въстаниците след разгрома пред Солун. През ноември 1821 година османската армия успява да пресече канала на Потидея и да завоюва Касандрия и други селища. Въстаниците бягат в Средна Гърция и на Спорадите. Селището е разрушено напълно от османската войска, но бързо се възстановява, след като в него се заселват жителите на околните разрушени села. Градчето все още пази традиционната архитектура от XIX век.[3] В 1850 година са построени църквата „Свети Атанасий“ и катедралният храм на Касандрийската епархия „Рождество Богородично“.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Валта (Valta), Касандрийска епархия, живеят 960 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Валта, което е мюдюрлук, живеят 800 жители гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Валта (Valta) има 775 гърци.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на Балканската война във Валта влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година градчето остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мартеш[8] | Μαρτές | Псилома | Ψήλωμα[9] | възвишение на СЗ от Касандрия[8] |
| Байла[8] | Μπαϊλα | Корфула | Κορφούλα[9] | възвишение на СЗ от Касандрия (108 m)[8] |
| Бара | Μπάρα | Ливадаки | Λιβαδάκι[9] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Касандрия
Вениамин Амидски (1849 – 1907), гръцки духовник- Григорий Епифаниу (? – 1837), гръцки духовник
- Христодул Симонис (? – 1777), новомъченик
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Halkidiki 1:150.000. Road Editions, Athen. ISBN 960-8481-90-2
- Makedonia 1:250.000. Road Editions, Athen. ISBN 960-8481-18-X
- P. Kanzler, Andreas Neumeier, Nord- und Mittelgriechenland. Michael Müller Verlag, Erlangen 2007. ISBN 978-3-89953-297-5
- F. Papazoglou, Les Villes de Macédoine à l'époque romaine, Supplément du BCH 16, Athènes, 1988
- D. Samsaris, La Colonie romaine de Cassandréa en Macédoine. Colonia Iulia Augusta Cassandrensis. Dodone 16(1), 1987, 353-437.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΚΑΣΣΑΝΔΡΕΙΑ (ΒΑΛΤΑ) & ΣΙΒΗΡΗ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ. // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 16 декември 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 74.
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ & ΠΑΡΕΚΚΛΗΣΙΑ ΧΕΡΣΟΝΗΣΟΥ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑΣ. // www.kassandra-halkidiki.gr. Посетен на 7 ноември 2013 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
