Касандра (полуостров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Касандра.

Карта на Халкидическия полуостров
Карта на Халкидическия полуостров в древността.

Касандра или Палини, старогръцко произношение Палене (на гръцки: Κασσάνδρα, Παλλήνη) е полуостров в Егейска Македония, Северна Гърция, най-западният ръкав на Халкидическия полуостров. В административно отношения на територията на Касандра се намира дем Касандра и дем Неа Пропонтида.

На полуострова се намира пещерата Петралона. Находки в пещерата Петралона свидетелстват за живот на полуострова още от преди 700 000 години. Тя е най-посещаваната пещера в Гърция, поради факта, че тук са открити най-старите останки от живот по тези земи.

Според антични източници полуостровът е създаден с името Флегра (на гръцки: Φλέγρα)[1] и става сводетел на битката между боговете и гигантите.[2] След това на полуостров Палене протича детството на Атина Палада.[3]

Страбон описва Палене в I век пр. Хр. така:

Полуостров Палене, на чийто провлак е разположен градът, наричан някога Потидея, а днес Касандрея, е бил наричан в още по-стари времена Флегра. Обитавали го гиганти, за които се разказват митове и едно нечестиво и беззаконно племе, което Херакъл унищожил. Имал е четири града: Афитис, Менде, Скионе, Сане.[4]

В миналото на полуострова се намира манастирът Врачево, който е подчинен на Лаврата и чието име е с български произход.[5] Имотите на Лаврата на полуостров Палене имат частична екскусия (данъчни привилегии) в 1018 година.[6]

Съвременното име на полуострова е Касандра и освен, че предоставя отлични зимни пасища, също така на него се произвежда изобилно зърно от най-високо качество, както и вълна, мед и восък и на него се отглеждат копринени буби.[7] Полуостровът е кръстен на омировата пророчица Касандра.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Herodotus. Histories, vii. 123.
  2. Pind. Nem. i. 100, Isthm. vi. 48; Apollod. i. 6. § 1; Lycophron 1408; Strabo vii. p. 330; Steph. B. s. v.
  3. Маразов, Иван. Мит, ритуал и изкуство у траките, УИ „Свети Климент Охридски“, 1992, стр. 197.
  4. Страбон, География, книга 7, Фрагменти, 27.
  5. Извори за българската история, том 11, БАН, 1965, стр. 16.
  6. Цанкова-Петкова, Геновева. Аграрните отношения в средновековна България X – XIII век, БАН, 1964, стр. 100.
  7. William Martin Leake, Northern Greece, vol. iii. p. 163.
  8. Пламък, том 23, броеве 1 – 3, Съюз на българските писатели, 1979, стр. 157.
     Портал „Македония“         Портал „Македония