Касандра (полуостров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Касандра.

Карта на Халкидическия полуостров
Карта на Халкидическия полуостров в древността.

Касандра или Палини, старогръцко произношение Палене (на гръцки: Κασσάνδρα, Παλλήνη) е полуостров в Егейска Македония, Северна Гърция, най-западният ръкав на Халкидическия полуостров. В административно отношения на територията на Касандра се намира дем Касандра и дем Неа Пропонтида.

На полуострова се намира пещерата Петралона. Находки в пещерата Петралона свидетелстват за живот на полуострова още от преди 700 000 години. Тя е най-посещаваната пещера в Гърция, поради факта, че тук са открити най-старите останки от живот по тези земи.

Според антични източници полуостровът е създаден с името Флегра (на гръцки: Φλέγρα)[1] и става сводетел на битката между боговете и гигантите.[2] След това на полуостров Палене протича детството на Атина Палада.[3]

Страбон описва Палене в 1 век пр. Хр. така:

Полуостров Палене, на чийто провлак е разположен градът, наричан някога Потидея, а днес Касандрея, е бил наричан в още по-стари времена Флегра. Обитавали го гиганти, за които се разказват митове и едно нечестиво и беззаконно племе, което Херакъл унищожил. Имал е четири града: Афитис, Менде, Скионе, Сане.[4]

В миналото на полуострова се намира манастирът Врачево, който е подчинен на Лаврата и чието име е с български произход.[5] Имотите на Лаврата на полуостров Палене имат частична екскусия (данъчни привилегии) в 1018 година.[6]

Съвременното име на полуострова е Касандра и освен, че предоставя отлични зимни пасища, също така на него се произвежда изобилно зърно от най-високо качество, както и вълна, мед и восък и на него се отглеждат копринени буби.[7] Полуостровът е кръстен на омировата пророчица Касандра.[8]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Herodotus. Histories, vii. 123.
  2. Pind. Nem. i. 100, Isthm. vi. 48; Apollod. i. 6. § 1; Lycophron 1408; Strabo vii. p. 330; Steph. B. s. v.
  3. Маразов, Иван. Мит, ритуал и изкуство у траките, УИ „Свети Климент Охридски“, 1992, стр. 197.
  4. Страбон, География, книга 7, Фрагменти, 27.
  5. Извори за българската история, том 11, БАН, 1965, стр. 16.
  6. Цанкова-Петкова, Геновева. Аграрните отношения в средновековна България X - XIII век, БАН, 1964, стр. 100.
  7. William Martin Leake, Northern Greece, vol. iii. p. 163.
  8. Пламък, том 23, броеве 1 - 3, Съюз на българските писатели, 1979, стр. 157.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.