Игнатий II Ардамерски
| Игнатий Ιγνάτιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
1769 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 септември 1839 г.
|
| Погребан | Асоматски манастир, Гърция |
Игнатий (на гръцки: Ιγνάτιος, Игнатиос) е гръцки духовник, ардамерски епископ, участник в Гръцката война за независимост.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1765,[2] или в 1770[3] година в тесалийското село Амбелакия.[2] Учи в родното си село при Григориос Констандас[3] и по-късно в Солун.
През февруари 1798 година[1] или според Мануил Гедеон в 1804 година или по-вероятно в 1805 година, тъй като през октомври 1805 година патриарх Калиник V Константинополски споменава „ардамерски екзарх Игнатий“ като глава на Ардамерската епископия.[2] През август 1818 година става член на Филики Етерия и поддържа връзки с Александрос Ипсилантис.[4] В 1820 година отива в Галатища и остава там до края на следващата 1821 година.[4] След избухването на въстанието на Халкидики на 23 април създава собствена чета от галатищани. Лично запалва катедралната си църква в Галатища, за да повдигне духа на въстаниците. Участва в битката при Касандрия през декември и след разгрома на въстанието заминава на юг през Спорадите и Хидра в Монемвасия на Пелопонес.[4] В 1827 година се установява в Грабуса на Крит. В 1830 година се връща в Монемвасия, където работи като учител.[5] На 21 ноември 1833 година Игнатий става еримантийски епископ, а бившият парамитийски епископ Прокопий – гортински. След оставката на Прокопий, на 24 юли 1834 година двете епархии се сливат и Игнатий става гортински епископ.[6] По време на въстанието дава уроци на бедни деца и им осигурява стипендии. Успява да издейства от правителството на Йоанис Каподистрияс 200, а по-късно 300 феникса за образователни цели.[6] На 23 юли 1839 година влиза в Синода в Атина,[6] където умира на 17 септември същата година. Погребан е в Асоматския манастир.[7][8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Γορτύνης κυρός Ιγνάτιος. (1765-1839) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 13 ноември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 20. Посетен на 10 септември 2014.
- ↑ а б Α΄ ΙΓΝΑΤΙΑ 2012 7 έως 12 Οκτωβρίου Γαλάτιστα Χαλκιδικής // Greek News Times, 8 октомври 2012. Посетен на 10 септември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 21. Посетен на 10 септември 2014.
- ↑ Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 22. Посетен на 10 септември 2014.
- ↑ а б в Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 23. Посетен на 10 септември 2014.
- ↑ Βίοι Πελοποννησίων ανδρών και των εξώθεν εις την Πελοπόννησον ελθόντων κληρικών, στρατιωτικών και πολιτικών των αγωνισαμένων τον αγώνα της επαναστάσεως. Αθήνα, Σταύρος Ανδρόπουλος, Τυπογραφείο Π. Δ. Σακελλαρίου, 1888. Посетен на 10 април 2010.
- ↑ Παρασκευά, Βάσσα. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2008. σ. 59. Посетен на 6 юни 2014.
| Дионисий | → | ардамерски епископ (февруари 1798 – 1821) |
→ | Даниил |
| пръв | → | еримантийски епископ (21 ноември 1833 – 24 юли 1834) |
→ | последен |
| Прокопий | → | гортински епископ (24 юли 1834 – 17 септември 1839) |
→ | ? |
