Успение Богородично (Карея)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение Богородично“ Κοίμηση Θεοτόκου | |
Христос Вседържител и Свети Теодор Тирон, стенопис от края на XIII век | |
Местоположение в Света гора | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Карея |
Посветен на | Богородица |
Религия | Вселенска патриаршия |
Тип на сградата | трикорабна базилика |
Изграждане | X век |
Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ в Общомедия |
„Успение Богородично“ или Протатос (на гръцки: Κοίμηση Θεοτόκου, Πρωτάτος) е средновековна православна църква в светогорското градче Карея, Егейска Македония, Гърция.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е наречена Протатос защото е седалище на атинския протат.[2] Изграждането на църквата в първоначалния ѝ вид е от X век. Църквата е най-старата от всички католикони в Света гора.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Съвременният вид на храма е резултат на последователни ремонти, като най-значителен е този преди средата на X век на Свети Атанасий Атонски. В архитектурно отношение сградата на църквата е трикорабна базилика с напречен кораб.[1]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]В храма е запазен отличен образец от монументалната живопис, чийто връх на Света гора е от края на XIII началото на XIV век.[1] По повърхностите на стените на храма украсата стенописите са в четири припокриващи се зони. Горната и долната зона представляват фигури в цял ръст на предци, пророци и военни светци. Двете междинни и по-широки зони изобразяват, без разделителни линии по между си, евангелски сцени и сцени от живота на Света Богородица. Между тези сцени са вмъкнати евангелистите. Стенописни изображения на Света Богородица на трон и Христос на трон украсяват двата големи проскинитария пред светилището. В олтана са изобразени главно светогорски светци.[2]
Стенописната украса на църквата, която вероятно е била изпълнена по време на първия патриархат на Атанасий I Константинополски (1289-93, 1305-10), се приписва според „Ерминията“ на Дионисий Фурноаграфиот на Мануил Панселин от Солун. Стенописите са сходни с тези в „Свети Димитър“ и параклиса му „Свети Евтимий“ в Солун.[2][3][4]
-
Йоан Кръстител
Тази творба е ключов образ за Македонската школа. Тя е повлияла практически на всички последващи икони, изобразяващи светеца[3] -
Христос Анапесон (Дремещ)
По мнението на историците, това е първото известно възпроизведение на този сюжет в Македонската школа. Теофан Критски по-късно повтаря и развива този сюжет[3] -
Отляво – Свети Меркурий,
отдясно — Артемий Антиохийский
Той държи меч, лък и щит. Главата на светеца е увенчана със скитски шлем, който отразява мястото на живота на светеца. Късата брада показва младостта му, а богатата одежда – високата му длъжност.[3] Символи на светеца са шлем, щит и меч
Лицето на Артемий има явно сходство с лика на Христос. В своята „Ерминия“ (XVIII век) Дионисий Фурноаграфиот посочва това сходство:[4]
„Артемий, на вид подобен на Христос“. -
Димитър Солунски
Извивката на главата и изписването на косите на Димитър стават образец за подражание в иконописта. головы и написание волос Дмитрия стали образцом для подражания в иконописи. Изобразеното в дясната ръка наклонено копие и стрелите в лявата също стават класически вариант за изобразяване на светеца[3] -
Въведение Богородично
Изследователите посочват живостта, реализма и емоционалността на фреската. Привличат вниманието второстепенните персонажи – жените, които са в центъра на картината. Това е най-смелото решение на композицията на иконата за няколко века напред[3] -
Фотина Самарянката
Забележително е женското изящество на светицата, което контрастира със строгите форми на светците, отшелниците и монасите, изобразени от Панселин в Протатон.[3]На Атон съществува фреска, наследила основни черти на тази -
Великомъченик Евстатий
Изобразена е властността, строгостта и самообладанието на генерала. В дясната ръка на светеца има копие, които заедно с доспехите показват принадлежност към военната профессия[3]
-
„Събор на атонските светци“, икона от манастира, около 1800 г.
-
„Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1849 г.
-
„Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1859 г.
-
Kонстантин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, 1770 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Ναός Πρωτάτου (Κοίμηση Θεοτόκου) // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 27 юли 2014.
- ↑ а б в г Βυζαντινός Ναός Πρωτάτου στις Καρυές Αγίου Όρους // Halkidiki Travelguide. Архивиран от оригинала на 2022-05-16. Посетен на 17 ноември 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Manuel Panselinos // Christian art. Online cultural centre of the Church of Greece. The Dept of Internet and Cultural Projects. Архивиран от оригинала на 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
- ↑ а б Дионисий Фурноаграфиот. Ерминия или наставление в живописном искусстве // Архивиран от оригинала на 21 август 2011. Посетен на 2010-03-28.