Мануил Панселин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мануил Панселин
Μανουήλ Πανσέληνος
зограф
Роден
Починал
Мануил Панселин в Общомедия

Мануил Панселин или Панселинос (на гръцки: Μανουήλ Πανσέληνος) е византийски живописец, иконописец от Палеологовия ренесанс.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мануил се смята за един от водещите иконописци на Македонската школа. Основна част от информацията за тази школа идва от книгата „Ръководство на живописеца“, написана в края на XVIII век от монаха-живописец Дионисий Фурноаграфиот. Според него Мануил Панселин е автор на фреските в църквата Протатон, външната църква на манастира Ватопед, главните църкви на манастира Пантократор и Великата Лавра, а също така и на икони и други изображения в манастирите на Света гора.[2][3]

Сведенията за живота на Мануил са крайно оскъдни. По-късни източници съобщават, че

той като лъчезарно слънце възсиял в Солун и, блестейки с лъчите на живописното изкуство, като едно слънце и светозарна луна, задминал и и затъмнил всички древни и нови живописци [4]

Неговите работи се открояват със съвършенство на иконописната техника, красотата на пропорциите и предаването на характерите на изобразените фигури. След смъртта му атонските монаси подражавали на работите на Мануил, смятайки ги за образец на недосегаем съвършенство.

Мануил става известен по надписи от XIII–XIV век:

Най-важни творби[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Manuel Panselinos. // Christian art. Online cultural centre of the Church of Greece. The Dept of Internet and Cultural Projects. Архив на оригинала от 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
  2. а б About Iconography. // Byzarts Icon Studio. Архив на оригинала от 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
  3. а б Дионисий Фурноаграфиот. Ерминия или наставление в живописном искусстве. // Архив на оригинала от 21 август 2011. Посетен на 2010-03-28.
  4. Голубцов А. П.. О греческом иконописном подлиннике. // Из чтений по Церковной Архиологии и Литургике. Архив на оригинала от 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
  5. Успенский собор Протата, Афон (Святая гора Афон). // Описание на храма, фотографии, чертежи. Некомерсиален частен проект „Християнството в изкуството: икони, фрески, мозайки…“. Архив на оригинала от 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
  6. Зарубежные фрески. Часть 2. Мануил Панселин. // Галерея фресок. Архив на оригинала от 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
  7. О. Г. Ульянов. „Страсти Христовы“ „Он умер за всех нас“. // Рецензия за филма „Страстите Христови“. Некомерсиален частен проект „Християнството в изкуството: икони, фрески, мозайки…“. Архив на оригинала от 2012-04-21. Посетен на 2010-03-27.
  8. <cite class="book" style="font-style:normal" id="CITEREFIero Isichastirio Pantokratoros Melissochori (Официален сайт на Пантократор)"> The main representatives of hagiography. // Iero Isichastirio Pantokratoros Melissochori (Официален сайт на Пантократор). Архив на оригинала от 20 август 2011. Посетен на 2010-03-27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония