Свети Павел (Света гора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Павел.

„Свети Павел“
Μονή Αγίου Παύλου
Athos Agiou-Pavlou 1998 1.jpg
Общ изглед
Map of Athos.svg
40.1606° с. ш. 24.2895° и. д.
„Свети Павел“
Местоположение на Света гора
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Света гора
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия ставропигиален
Време на изграждане Х век
Съвременен статут паметник на ЮНЕСКО UNESCO logo.svg
Съвременно състояние действащ мъжки манастир
„Свети Павел“ в Общомедия
Манастирската църква

„Свети Павел“ (на гръцки: Μονή Αγίου Παύλου) е един от от 20-те православни манастира на Света гора, 14-ти поред в манастирската йерархия. Намира се в югозападната част на полуострова.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е основан е през X век от свети Павел Ксиропотамски. За неговото съществуване се споменава за пръв път в документи от 972 г. След 1108 г. манастирът приема името „Свети Павел“.

През многовековното си съществуване манастирът е разрушаван многократно и претърпява множество промени и преустройства. През ХІV век манастирът за известно време е изоставен, но с помощта и покровителството на византийските императори Йоан V Палеолог и Йоан VII Палеолог, и на сръбските князе Георги Бранкович и Лазар Хребелянович е обновен и възстановен. Сред благодетелите на манастира са и много румънски и гръцки първенци.

След падането на Византия в него се заселват предимно славянски монаси. Манастирът процъфтява до ХVІІ век, но през ХVІІІ век започва упадък, причинен от постоянния недостиг на средства в резултат на тежкото данъчно облагане от страна на турските власти, и еврейско лихварство. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, с помощта на свещеника Григориос и архимандрит Антимос Комнинос, манастирът е възстановен и е в състояние да изплати дълговете си.

Английският пътешественик Робърт Кързън пише, че през 1837 година в манастирската библиотека има около 200 сръбски и български ръкописи и отбелязва, че те не представляват особена ценност за игумена.[1] Кързън получава като подарък Лондонското и Видинското евангелие.

Последните сериозни изпитания за манастира са големият пожар през 1902 г. и наводненията през 1911 г. Манастирът е изграден във формата на четириъгълник, ограден с високи каменни стени.

Католикон[редактиране | редактиране на кода]

Главният храм на манастира е посветен на Сретение Господне, построен наново през 1839 – 1844 г. Той е изцяло с мраморна облицовка, а дърворезбата на иконостаса в храма е образец на атонската школа. През ХІХ и ХХ век храмът претърпява множество ремонти и допълнения. Северната част на манастира е построена през ХV век, а нейната отбранителна кула датира от ХVІ век. Манастирът има 12 параклиса, сред които параклисът „Свети Георги“ е най-старата сграда в манастира, и е украсен с ценни стенописи, дело на майстори от критската школа от 1555 г.

В наши дни в манастира постоянно живеят 30 гръцки монаси.

Ценности и реликви[редактиране | редактиране на кода]

Сред манастирските реликви са частица от Животворния кръст, частици от мощите на светците Григорий Богослов, Максим Изповедник, Калиник Киликийски, Василий Велики, главата на свети Теодор Александрийски и други.

В библиотеката на манастира се съхраняват 494 ръкописи и около 12 000 печатни книги.

Скитове[редактиране | редактиране на кода]

На манастира са подчинени два монашески идиоритмични скита: Лакоскит, обитаван от румънски монаси и Неаскит, населен с гръцки монаси.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония