Констамонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Констамонит
Μονή Κοσταμονίτου
Konstamonitou monastery.jpg
Общ изглед
Map of Athos.svg
40.2882° с. ш. 24.1739° и. д.
Констамонит
Местоположение на Света гора
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Света гора
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия ставропигиален
Време на изграждане ХI век
Съвременен статут паметник на ЮНЕСКО UNESCO logo.svg
Съвременно състояние действащ мъжки манастир
Констамонит в Общомедия

Констамони́т или Костамони́т (на гръцки: Μονή Κοσταμονίτου) е православен гръцки манастир, един от от 20-те православни манастира на Света гора, 20-ти поред в манастирската йерархия. Намира се в северозападната част на Атонския полуостров, на 2 км навътре в сушата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е основан през ХІ век и е посветен на Свети Стефан Първомъченик. През 1276 г. Констамонит е разрушен от униати – привърженици на император Михаил VIII Палеолог. За възстановяването на манастира значителна помощ оказват византийските императори Йоан V Палеолог и Мануил II Палеолог и сръбският деспот Георги Бранкович.

В периода на османското владичество Констамонит преживява тежки времена и започва да се възражда чак през XIX век. Важни събития са превръщането на манастира в общежителен през 1818 г. и пристигането в манастира на йеромонасите Симеон Стагирит и Йосиф. С помощта на архимандрит Мелетий те събират значителни средства в Русия, и погасяват дълговете на манастира и издигат нов католикон, през 1867-1869 г. В Констамонит има също и четири параклиса, посветени на Иверската икона на Богородица, Свети Константин, Вси Светии и Свети Николай Мирликийски.

В манастира понастоящем живеят около 30 монаси.

Ценности и реликви[редактиране | редактиране на кода]

Сред манастирските реликви са две чудотворни икони на Богородица („Одигитрия“ (XII век) и „Предвъзвестителница“ (ХІ век) и една на Свети Стефан (от VІІІ век), частица от Животвърния кръст, частици от мощите на светците Стефан, апостол Андрей, евангелист Лука, Константин Велики, Трифон, Козма и Дамян, Модест, Йоан Златоуст и много други.

В библиотеката на манастира се съхраняват 110 ръкописа и 5000 печатни книги.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора - Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония