Констамонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Констамонит
Μονή Κωνσταμονίτου
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение на Света гора
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
РелигияВселенска патриаршия
Епархияставропигиален
ИзгражданеХI век
Статутпаметник на ЮНЕСКО
Състояниедействащ мъжки манастир
Констамонит в Общомедия

Констамони́т или Костамони́т или по-старо Кастамонит (на гръцки: Μονή Κωνσταμονίτου, Κασταμονίτου) е православен гръцки манастир, един от 20-те православни манастира на Света гора, 20-и поред в манастирската йерархия. Намира се в северозападната част на Атонския полуостров, на 2 км навътре в сушата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е основан през XI век е посветен на Свети Стефан Първомъченик. През 1276 г. Констамонит е разрушен от униати – привърженици на император Михаил VIII Палеолог. За възстановяването на манастира значителна помощ оказват византийските императори Йоан V Палеолог и Мануил II Палеолог и сръбският деспот Георги Бранкович.

В периода на османското владичество Констамонит преживява тежки времена и започва да се възражда чак през XIX век. Важни събития са превръщането на манастира в общежителен през 1818 г. и пристигането в манастира на йеромонасите Симеон Стагирит и Йосиф. С помощта на архимандрит Мелетий те събират значителни средства в Русия, и погасяват дълговете на манастира и издигат нов католикон, през 1867 – 1869 г. В Констамонит има също и четири параклиса, посветени на Иверската икона на Богородица, Свети Константин, Вси Светии и Свети Николай Мирликийски.

В манастира понастоящем живеят около 30 монаси.

Ценности и реликви[редактиране | редактиране на кода]

Сред манастирските реликви са две чудотворни икони на Богородица („Одигитрия“ (XII век) и „Предвъзвестителница“ (ХІ век) и една на Свети Стефан (от VІІІ век), частица от Животворния кръст, частици от мощите на светците Стефан, апостол Андрей, евангелист Лука, Константин Велики, Трифон, Козма и Дамян, Модест, Йоан Златоуст и много други.

В библиотеката на манастира се съхраняват 110 ръкописа и 5000 печатни книги.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]