Нов скит (Света гора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нов скит
Νέα Σκήτη
NeaSkiti.jpg
Общ изглед
Map of Athos.svg
40.1473° с. ш. 24.2894° и. д.
Нов скит
Местоположение на Света гора
Вид на храма православен скит
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Света гора
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Време на изграждане X век
Съвременно състояние действащ мъжки скит
Сайт www.neaskiti.gr

„Въведение Богородично“ или Новият скит (на гръцки: Νέα Σκήτη, Σκήτη Εισοδίων της Θεοτόκου) е гръцки православен идиоритмичен скит в Света гора, разположен на около 20 минути пеша от манастира „Свети Павел“, на който принадлежи. Скитът се намира под юрисдикцията на Вселенската патриаршия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Новия скит започва през X век, когато той се намирал на друго място, над сегашното място на скита „Света Анна“. Тогава скитът се наричал Венедикта. През втората половина на ХІ век скитът се премества по-близо до морето. Тогава е построена и кула с параклис „Света Анна“, която съществува до 1950 г. Заради тази кула скитът започва да се нарича Скит на Кулата, което име носи до 1819 г., когато константинополският патриарх Григорий V с изричен акт подчинява скита на атонския манастир „Свети Павел“. През 1760 г. скитът е заселен с гръцки монаси.

Константин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, икона от 1768 г.

Съборната църква на скита е посветена на Въведение Богородично. Строителството на храма започва през 1730 г. и приключва през 1757 г. В църквата се съхраняват две чудотворни икони от XIV век: икона на Исус Пантократор (Вседържител) и икона на Богородица Сладка целувка. Съхраняват се и частици от мощите на Св. Харалампий, Св. Георги, Св. Василий Велики, Св. Антип, Св. Пантелеймон и др. Освен съборната църква (кириакон), в скита има и църква, посветена на Вси Светии, с костница, в която се погребват монасите в продължение на повече от 400 г. В библиотеката на скита се намират 20 ръкописи, 200 ръкописни и 500 старопечатни книги.

В наши дни скитът се състои от 27 килии и каливи, от които са населени 22. В тях живеят около 40 монаси, голяма част от които се занимават с агиография, иконопис и художествени занаяти.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония