Нов скит (Света гора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нов скит
Νέα Σκήτη
NeaSkiti.jpg
Общ изглед
Map of Athos.svg
40.1473° с. ш. 24.2894° и. д.
Нов скит
Местоположение на Света гора
Вид на храма православен скит
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Света гора
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Време на изграждане X век
Съвременно състояние действащ мъжки скит
Сайт www.neaskiti.gr

„Въведение Богородично“ или Новият скит (на гръцки: Νέα Σκήτη, Σκήτη Εισοδίων της Θεοτόκου) е гръцки православен идиоритмичен скит в Света гора, разположен на около 20 минути пеша от манастира „Свети Павел“, на който принадлежи. Скитът се намира под юрисдикцията на Вселенската патриаршия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Новия скит започва през X век, когато той се намирал на друго място над сегашното място на скита „Света Анна“. тогава скитът се наричал Венедикта. През втората половина на ХІ век скитът се премества по близо до морето. Тогава е построена и кула с параклис „Света Анна“, която съществува до 1950 г. Заради тази кула скитът започва да се нарича Скит на Кулата, което име носи до 1819 г., когато константинополският патриарх Григорий V с изричен акт подчинява скита на атонския манастир Свети Павел. През 1760 г. скитът е заселен с гръцки монаси.

Константин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, икона от 1768 г.

Съборната църква на скита е посветена на Въведение Богородично. Строителството на храма започва през 1730 г. и приключва през 1757 г. В църквата се съхраняват две чудотворни икони от XIV век: икона на Исус Пантократор (Вседържител) и икона на Богородица Сладка целувка. Съхраняват се и частици от мощите на Св.Харалампий, Св.Георги, Св.Василий Велики, Св.Антип, Св.Пантелеймон и др. Освен съборната църква (кириакон), в скита има и църква, посветена на Вси Светии, с костница, в която се погребват монасите в продължение на повече от 400 г. В библиотеката на скита се намират 20 ръкописи, 200 ръкописни и 500 старопечатни книги.

В наши дни скитът се състои от 27 килии и каливи, от които са населени 22. В тях живеят около 40 монаси, голяма част от които се занимават с агиография, иконопис и художествени занаяти.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора - Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония