Животворен кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети кръст пренасочва насам. За манастира в Португалия вижте Свети кръст (Коимбра).

Света Елена с животворящия кръст
Кръстът Господен в центъра на Вселената

Животворният кръст (гр. ὁ ζῳοποιὸς σταυρός), срещан още ѝ като Дървото на живота, Кръстът на истината и Кръстът Господен е кръстът на който според преобладаващото и наложило се убеждение и вяра в християнството е разпнат Христос. Животворният кръст е символ на победата на Христос над Сатаната и е главна християнска реликва всред оръдията на страстта.

Апокрифи, значение и изображения[редактиране | редактиране на кода]

Още след разпъването на Христос възниква апокрифна литература за събитието, като целия цикъл от легенди за дървото на живота възниква в Палестина, докато императрицата-майка Елена не открива кръста в 326 г. в Йерусалим, заедно с четирите гвоздея с които Исус е бил прикован към него, заедно с табелата с абревиатурата INRI от кръста. Кръстът заменя като символ рибата на ранните християни, превръщайки се през средновековието в най-изобразявания символ в света. Християнството се налага за официална (държавна) религия (а Константинопол за столица на Римската империя) и постепенно в целия средновековен свят без Персия, Индия и Китай. По време на последната персийско-византийска война 602-628, император Ираклий връща от Ктезифон християнските реликви, сред които е и тази.

Форма, легенди и откриване[редактиране | редактиране на кода]

За формата на животворния кръст в схоластиката съществуват спорове, но се приема, че той е класическия, въпреки че, разпятията през античността са се изпълнявали на различни по форма дървени конструкции.

На 3 май 326 г. (по юлианския календар) света Елена открива животворния кръст недалеко от Божи Гроб (в бивша каменоломна), където днес се издига църквата на Божи Гроб. Основен източник за събитията и подробностите по откриването на животворния кръст е Евсевий Кесарийски. Въздвижението на Светия Кръст Господен или Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен се отбелязва всяка година на Кръстовден в православната традиция.

Последващи събития[редактиране | редактиране на кода]

След като Йерусалим и Божи Гроб са загубени за християните по времето на Ираклий, в периода 11 – 13 век са организирани редица кръстоносни походи, чиято крайна цел е отвоюването и възвръщането на Йерусалим, Светите места и Светите земи.

След превземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя претендират да са владетели на дървото на живота.[източник? (Поискан преди 29 дни)]

Символика[редактиране | редактиране на кода]

Всички християнски гробове носят изображението на животворящия кръст в отличие от тези на изповядващите друга вяра.

През 2009 г. е сезиран Европейския съд по правата на човека с искане да забрани използването на кръста като религиозен символ в държавните училища в Италия. Последва силен обществен отзвук, като през 2010 г. България също се включи в дебата на общоевропейско ниво, като поиска да бъде конституирана като страна в спора на страната на Италия, която протестира срещу решението на ЕСПЧ, и в крайна сметка постановявайки окончателния си акт по делото Лауци, ЕСПЧ прие позицията на Италия като правилна, справедлива и общоевропейска от гледна точка на общата история, култура и символизъм на Стария континент.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Животворящий Крест“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.