Аристофан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За александрийския филолог вижте Аристофан от Византион.

Аристофан
древногръцки драматург
Аристофан 
Роден: 446 г. пр.н.е.
неизв.
Починал: 386 г. пр.н.е. (60 г.)
неизв.

Аристофан (на старогръцки Ἀριστοφάνης, Аристофанес) е древногръцки драматург, автор на комедии и един от най-ярките писатели на политическа сатира, известен и като „Бащата на комедията“. Едни от най-знаменитните му произведения са „Птиците“ и "Облаците".

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Датите на раждането и смъртта на Аристофан не са известни с точност, но са определени приблизително по данни от неговите произведения и други източници. В древността се оспорва атинският произход на Аристофан, като според различни източници той е роден на Родос, в Егина и дори в Египет. В същото време запазени надписи казват, че той е бил пълноправен гражданин на Атина. Той е е син на Филип и принадлежи на дема Кидатенайон. В по-късен, но вероятно достоверен източник, майка му е наречена Зенодора. Аристофан има поне двама синове — Филип и Арар — и двамата комически поети. Понякога се споменава и още един син, Никострат или Филетър, също комедиограф. Не се знае кое име е правилно и напълно възможно всъщност синовете му да са били четирима.

Аристофан е автор на поне 40 пиеси, 11 от които са запазени до днес. Това са единствените напълно запазени примери на старата атическа комедия, въпреки че са оцелели и значителни фрагменти от пиеси на Кратин и Евполид. Пиесите на Аристофан са писани за двата големи атински фестивала — Дионисия и Ленея. Аристофан живее по времето на Пелопонеските войни и на политическите битки около и след тях. Много от пиесите му имат политически характер и често осмиват известни атиняни и тяхното поведение по време на войната и след това.

Първата от пиесите му, „Пируващите“, която не е достигнала до нас, е поставена през 427 г. пр.н.е. под чуждо име, когато Аристофан е нямал още 20 години. Пиесата му „Облаци“ осмива Сократ, в когото той вижда опасен софист. Като цяло в първите си пиеси, писани преди Никиевия мир, Аристофан често осмива политика Клеон и настоява да се сключи мир със Спарта, за да се върнат селяните към земеделските си работи.

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

„Ахарняни“(Acharnéis , 425 г.пр.н.р.) е най-ранната измежду запазените комедии на Аристофан. Поставена е по време на Пелопонеската война; чрез нея авторът се опитва да внуши на атиняните необходимостта да бъде сложен край на войната. Комедията „Конниците“ (Hippeís) е насочена срещу демагога Клеон и неговата политика; донася първа награда на Аристофан през 424 г.пр.н.е.

Облаците (Nephélai , 423 г.пр.н.е.)е най-известната, а според автора – и най-сполучливата му пиеса. Насочена е срещу упадъчното влияние на софистическото обрзование, представено (неоснователно) чрез образа на Сократ.

„Осите“ (Sphékes , 422 г.пр.н.е.) е сатира срещу слабостта на атиняните да участват в съдебни процеси, „Мирът“ (Eiréne , 421 г.пр.н.е.) подхваща разглежданата тема за мира и войната.

В „Птиците“ (Orníthes , 414 г.пр.н.е.) са отразени насторението и надеждите, които атиняните възлагат на т.нар. Сицилийска експедиция, а в „Лизистрата“ (Lysistráte, 411 г.пр.н.е.), след катастрофата в Сицилия е показан комичният заговор, който жените от цяла Елада организират, за да бъде сключен мирен договор.

В „Жените на празника на Тесмофориите“ (Thesmophoriázusai) жените решават да отмъстят на Еврипид заради пренебрежителното му отношение към тях. „Жабите“ (Bátrachoi , първа награда, 405 г.пр.н.е.) също е насочена срещу Еврипид, който е обвинен за настъпилия в трагическото изкуство упадък. В „Жените в народното събрание“ (Ekklesiázusai, 391 г.пр.н.е) е разработена пародийно идеята за равенството между жените и мъжете.

„Богатството“ (Plútos), поставена през 388 г.пр.н.е. е нов вариант на по-стара постановка. В нея е представено излекуването на бога на богатството от слепота, с което се слага край на несправедливото разделение на благата.

Последните две творби на Аристофан, които не са достигнали до нас, са били поставени от сина му Арарот. Едната от тях – „Еолозикон“ (Aiolosikón), е без хорови песни и парабаза, а другата – „Кокалос“ (Kóicalos), въвежда мотиви и похвати, характерни за новата атическа комедия.

Блестящ в реалистичния си диалог, Аристофан еднакво добре пародира всякакви стилове: на политическа реч, на съдопроизводството и свещенослужението, на епоса,трагедията и лириката. Сквернословието като естествена и дори необходиа страна на първоначалния обред на плодородието е налице в старата атическа комедия, която има подчертано карнавален характер. Аристофан намалява ролята и мястото на хора в комедията.

Оцелели до наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Датирани неоцелели пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Недатирани неоцелели пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Аелосикон (първа редакция)
  • Анагирос
  • Broilers
  • Дедал
  • Данаиди
  • Dionysos Shipwrecked
  • Кентавър
  • Ниоба
  • Герои
  • Острови
  • Лемнийски жени
  • Старост
  • Мир (втора версия)
  • Финикийки
  • Поезия
  • Polyidos
  • Seasons
  • Storks
  • Telemessians
  • Triphales
  • Жени на празника тесмофории (втора редакция)
  • Women Encamping

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за