Аристофан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
За александрийския филолог вижте Аристофан от Византион.

Аристофан
древногръцки драматург

Роден
Починал
около 386 г. пр.н.е. (60 г.)

Уебсайт Страница в IMDb
Аристофан в Общомедия

Аристофан (на старогръцки Ἀριστοφάνης) е древногръцки драматург, автор на комедии и един от най-ярките автори на политическа сатира, известен и като „Бащата на комедията“. Едни от най-знаменитите му произведения са Птиците и Облаците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Датите на раждането и смъртта на Аристофан не са известни с точност, но са определени приблизително по данни от неговите произведения и други източници. В древността се оспорва атинският произход на Аристофан, като според различни източници той е роден на Родос, в Егина и дори в Египет. В същото време запазени надписи казват, че той е бил пълноправен гражданин на Атина. Той е е син на Филип и принадлежи на дема Кидатенайон. В по-късен, но вероятно достоверен източник, майка му е наречена Зенодора. Аристофан има поне двама синове – Филип и Арар – и двамата комически поети. Понякога се споменава и още един син, Никострат или Филетър, също комедиограф. Не се знае кое име е правилно и напълно възможно всъщност синовете му да са били четирима.

Аристофан е автор на поне 40 пиеси, 11 от които са запазени до днес. Това са единствените напълно запазени примери на старата атическа комедия, въпреки че са оцелели и значителни фрагменти от пиеси на Кратин и Евполид. Пиесите на Аристофан са писани за двата големи атински фестивала – Дионисии и Ленеи. Аристофан живее по времето на Пелопонеските войни и на политическите битки около и след тях. Много от пиесите му имат политически характер и често осмиват известни атиняни и тяхното поведение по време на войната и след това.

Първата от пиесите му, Пируващите, която не е достигнала до нас, е поставена през 427 г. пр.н.е. под чуждо име, когато Аристофан е нямал още 20 години. Пиесата му Облаците осмива Сократ, в когото той вижда опасен софист. Като цяло в първите си пиеси, писани преди Никиевия мир, Аристофан често осмива политика Клеон и настоява да се сключи мир със Спарта, за да се върнат селяните към земеделските си работи.

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Ахарнците (Acharnéis , 425 г. пр.н.р.) е най-ранната измежду запазените комедии на Аристофан. Поставена е по време на Пелопонеската война; чрез нея авторът се опитва да внуши на атиняните необходимостта да бъде сложен край на войната.

Комедията Конниците (Hippeís) е насочена срещу демагога Клеон и неговата политика; донася първа награда на Аристофан през 424 г. пр.н.е.

Облаците (Nephélai , 423 г. пр.н.е.) е най-известната, а според автора – и най-сполучливата му пиеса. Насочена е срещу упадъчното влияние на софистическото обрзование, представено (неоснователно) чрез образа на Сократ.

Осите (Sphékes , 422 г. пр.н.е.) е сатира срещу слабостта на атиняните да участват в съдебни процеси.

Мира (Eiréne , 421 г. пр.н.е.) подхваща разглежданата тема за мира и войната.

В Птиците (Orníthes , 414 г. пр.н.е.) са отразени настроението и надеждите, които атиняните възлагат на т.нар. Сицилийска експедиция.

В Лизистрата (Lysistráte, 411 г. пр.н.е.), след катастрофата в Сицилия, е показан комичният заговор, който жените от цяла Елада организират, за да бъде сключен мирен договор.

В Женският празник (Thesmophoriázusai) жените решават да отмъстят на Еврипид заради пренебрежителното му отношение към тях.

Жабите (Bátrachoi , първа награда, 405 г. пр.н.е.) също е насочена срещу Еврипид, който е обвинен за настъпилия в трагическото изкуство упадък.

В Жените в Народното събрание (Ekklesiázusai, 391 г. пр.н.е) е разработена пародийно идеята за равенството между жените и мъжете.

Плутос (Plútos), поставена през 388 г. пр.н.е. е нов вариант на по-стара постановка. В нея е представено излекуването на бога на богатството от слепота, с което се слага край на несправедливото разделение на благата.

Последните две творби на Аристофан, които не са достигнали до нас, са били поставени от сина му Арарот. Едната от тях – „Еолозикон“ (Aiolosikón), е без хорови песни и парабаза, а другата – „Кокалос“ (Kóicalos), въвежда мотиви и похвати, характерни за новата атическа комедия.

Блестящ в реалистичния си диалог, Аристофан еднакво добре пародира всякакви стилове: на политическа реч, на съдопроизводството и свещенослужението, на епоса, трагедията и лириката. Сквернословието като естествена и дори необходиа страна на първоначалния обред на плодородието е налице в старата атическа комедия, която има подчертано карнавален характер. Аристофан намалява ролята и мястото на хора в комедията.

Оцелели до наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Датирани неоцелели пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Недатирани неоцелели пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Аелосикон (първа редакция)
  • Анагирос
  • Broilers
  • Дедал
  • Данаиди
  • Dionysos Shipwrecked
  • Кентавър
  • Ниоба
  • Герои
  • Острови
  • Лемнийски жени
  • Старост
  • Мир (втора версия)
  • Финикийки
  • Поезия
  • Polyidos
  • Seasons
  • Storks
  • Telemessians
  • Triphales
  • Жени на празника тесмофории (втора редакция)
  • Women Encamping

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за