Направо към съдържанието

Скепасто

Скепасто
Σκεπαστό
— село —
Гърция
40.8093° с. ш. 23.5197° и. д.
Скепасто
Централна Македония
40.8093° с. ш. 23.5197° и. д.
Скепасто
Солунско
40.8093° с. ш. 23.5197° и. д.
Скепасто
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Надм. височина661 m
Население425 души (2001)

Скепасто̀, още Сулово или Сулево (на гръцки: Σκεπαστό, катаревуса Σκεπαστόν, Скепастон, до 1928 Σούλοβο, Сулово[1]), е село в Гърция, част от дем Бешичко езеро (Волви) в област Централна Македония с 425 жители (2001).

Скепасто е разположено на южния изход на Суловския проход, в южното подножие на Орсовата планина (Кердилия), над бившето Лънджанско езеро (Ландзас).[2]

Североизточно от селото са развалините на средновековната Суловска кула.[3]

В XIX век Сулово е турско село в Лъгадинска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сулево живеят 110 жители турци.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година Сулово попада в Гърция. В 1913 година селото (Σούλοβον) има 50 жители.[5]

През 20-те години турското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Сулово е чисто бежанско село с 87 бежански семейства с 389 души.[6]

В 1928 година селото е прекръстено на Скепасто.

В 1936 година е построена църквата „Свети Йоан Предтеча“.[7]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Πύργος Σκεπαστού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  5. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Ιερός Ναός Τιμίου Προδρόμου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019.