Направо към съдържанието

Богданска планина

Богданска планина
Βερτίσκος
40.873° с. ш. 23.4544° и. д.
Местоположение на картата на Солунско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхХарвата
Надм. височина1107 m

Богданската планина (на турски: Beşikdağ, Бешикдаг) е планина в Егейска Македония, Гърция. Планината се състои от три ясно оформени масива - западен, източен и южен, които днес в Гърция са смятани за три отделни планини - Вертискос (на гръцки: Βερτίσκος), Кердилио или Кердилия (Κερδύλιο, Κερδύλλια) и Ори Волвис (Ορη Βόλβης). Западният масив, прекръстен на Вертискос на български е Висока планина и Сухо планина или Морава планина.[1][2] В него се намира и най-високият връх на планината – Харвата, 1103 метра и възвишенията Равна, от който извират притоците на река Богданица - Дълбока река, Бигленската река, Болубрадската река и Стара река.[3][4] Източният масив носи името Орсова планина.[4] Южният масив също традиционно е наричан Бешикдаг или Бешичка планина и е прекръстен на Ори Волви по новото име на Бешичкото езеро.[5] Името Вертискос е възроденото антично име на планината, употребявано от Страбон, Птолемей и други антични автори.[6]

Планината е разположена в посока запад-изток. На запад река Богданица или Богданската река я отделя от Лахненските планини (Лахана Вуна). От северна страна е разположен градецът Нигрита, от южна Лъгадинското поле с градеца Лъгадина (Лангадас), езерата Лъгадинско и Бешичко и река Рендина, а в източното подножие на планината е курортът Аспровалта. В Богданската планина са разположени големите села Негован (Ксилополи), Зарово (Никополи), Висока (Оса) и Сухо (Сохос), които в началото на XX век имат българско население. В котловината между трите масива на планината са се намирали Мавровското и Лънджанското езеро, които днес са пресушени.

Скалите на Богданската планина са гнайс и малко гранити.[6]

В местността Циплякис (560 m) на 14 km южно от Нигрита има хижа на Нигритското планинарско дружество с 30 места.[6]

Изкачването на върха може да стане от село Крионери (Граничево) за около 2,30 часа.[6]

Върхове в западния дял
ИмеИмеВисочинаМестоположение
Синора, ХарватаΣύνορα, Χαρβάτα1107 m[6]СЗ над Сухо (Сохос)
ХарватаΓυμνόλοφος, Χαρβάτα1078 m[6]СЗ над Сухо (Сохос)
Свети ХристофорΆγιος Χριστόφορος952 m[6]С над Сухо (Сохос)
Αετορράχη629 m[6]
АкташΑσπρόπετρες, Ακτάς, Άκ Τάς782 m[6]И от Вертискос (Берово)
Верно полянаΒερνοπουλιάνα, Βεργοπουλιάνα580 m[6]
ДомуздагΓουρουνοβούνι, Ντομούζ Νταγ722 m[6]ЮЗ от Нигослав (Никоклия), И от Вертискос (Берово)
ГерманΔασότοπος, Γερμάν Λόφος, Γκερμάν929 m[6]СИ над Сухо (Сохос), СЗ над Мавруда (Маврово)
Επτά Αδέλφια887 m[6]СЗ над Сухо (Сохос)
Ίσωμα824 m[6]
КазанΚαζάνι865 m[6]ЮИ от Вертискос (Берово)
Κανδήλα780 m - 700 m[6]
Καντίλα633 m[6]
Καρυδιά, Καρυά979 m[6]
Κάστρο700 m[6]
Κλαδερή540 m[6]
АйвалиΚυδωνιά, Αϊβαλή630 m[6]
Κωνσταντή Λόφος, Φλαμούρι983 m[6]
Λυκότρυπες790 m[6]
КараташΜαύρη Πέτρα, Καρά Τας776 m[6]ЮЗ от Нигослав (Никоклия)
Мавро АмбелиΜαύρο Αμπέλι772 m[6]СЗ над Мавруда (Маврово)
МораваΜέρμηγκας, Μουράβα, Μοράβα808 m[6]
Μπάρμα Ράχη823 m[6]
Ξεροπήγαδο632 m[6]
Ορόσημο566 m[6]
Πευκώνας, Μεγάλο Κουρή763 m[6]
ПлатанакиΠλατανάκι607 m[6]С над Мавруда (Маврово)
Аспрес ПетресΣαθρόπετρα, Άσπρες Πέτρες630 m[6]СИ над Неа Севастия, ЮЗ от Нигрита
Бейлик, НишанджиΣκοπευτήριο, Μπεϊλίκ, Νησιάντασι726 m[6]
СтавросΣταυρός708 m[6]СИ от Вертискос (Берово)
БюлаΤαντανόζη, Μπίουλα960 m[6]
ТопиΤόπι606 m[6]С над Мавруда (Маврово)
ТумбаΤούμπα872 m[6]
ДжараΥψομετρικό, Τσάρας, Τζάρας770 m[6]С над Сухо (Сохос)
ХламурΦλαμούρι744 m[6]
СарникΧρωματιστή, Σάρνικ685 m[6]СИ над Сухо (Сохос)
БаткунΨήλωμα758 m[6]СИ над Сухо (Сохос)
СтойкаСИ над Сухо (Сохос)
Висока762 mС над Висока (Оса)
Дупница544 mЮЗ над Висока (Оса)
  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  2. Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-05-02 в Wayback Machine.
  3. Васил Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, стр. 33
  4. 1 2 Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 25. (на руски)
  5. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 384. (на гръцки)
  6. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)