Направо към съдържанието

Рендина (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Рендина.

Рендина
Ρήχιος
40.6527° с. ш. 23.5994° и. д.
40.6783° с. ш. 23.6938° и. д.
Местоположение в Солунско
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположениедем Бешичко езеро
Дължина8,7 km
Начало
МястоБешичко езеро
Координати40°39′09.63″ с. ш. 23°35′57.85″ и. д. / 40.652676° с. ш. 23.599405° и. д.
Устие
МястоБяло море
Координати40°40′41.86″ с. ш. 23°41′37.74″ и. д. / 40.678295° с. ш. 23.693819° и. д.

Рендѝна или понякога Рентѝна (на гръцки: Ρήχιος, старо Ρεντίνα, Рендина) е река в Егейска Македония, Гърция.

Реката изтича от Бешичкото езеро (Волви) и тече на изток. Веднага след село Рендина в миналото реката е получавала големия си ляв приток Нерища или Масларската река (на гръцки Вамвакия), която обаче по-късно е отклонена в канал към езерото. След това реката влиза в тесен пролом между планината Сугляни на юг и Псили Рахи (341 m), южно разклонение на Орсовата планина, на север. Входът на пролома в средновековието се пази от Рендинската крепост. След пролома реката излиза в Аспровалтската равнина и се влива в Орфанския залив (или Рендинския залив) на Бяло море северно от Ставрос.[1]

Прокопий, „За постройките“ 4, 27

„Недалече от Солун тече река на име Рехий, която тече през плодородна и богата област и се влива в близкото море. Течението на реката е постоянно, тихо, ѝ водата и е приятна на вкус. В тази богата земя има много засяти ниви и добри пасища. В това отношение страната е благословена, но в същото време е изключително достъпна за варварите, тъй като на разстояние от четиридесет мили няма нито крепост, нито друго укрепление. Затова императорът построи в устието на река Рехий, близо до морския бряг, ново много силно укрепление и му даде името Артемисий.[2][3]

Рендинската река е включена в мрежата на защитените зони Натура 2000.[4]

Името Ρήχιος (на старогръцки Рехиос, предавано на български като Рехий, на новогръцки Рихиос) е възроденото антично име на река, използвано от Прокопий Кесарийски в „За постройките“. Идентификацията с Рендина не е сигурна.[5]

→ ляв приток, ← десен приток

  • Нерища (Дриста, Масларска река, Абадеджурмен дере)
  • ← Хасан дере (Хасанолакос)
  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Прокопий Кесарийски. „За постройките“. 4, 27. Посетен на 29 януари 2020 г. (на руски)
  3. Bekker, Dindorf, ed. Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3. Bonnae, 1838. с. 276-277. Ῥεῖ δέ τις ποταμὸς Θεσσαλονίκης οὐ πολλῷ ἄποθεν, Ῥήχιος ὄνομα· ὃς δὴ χώραν ἀγαθήν τε καὶ γεώδη περιερχόμενος τὰς ἐκβολὰς εἰς θάλασσαν τὴν ἐκείνῃ ποιεῖται. 28 προσηνὴς δὲ ὁ ποταμός ἐστι, γαληνὸν τὸ ὕδωρ καὶ πότιμον, ἡ γῆ χθαμαλή, ἀρόματα πολλά, ἕλος εὔνομον. καὶ ταύτῃ μὲν εὐδαιμονίας ἡ χώρα εὖ ἔχει, βαρβάροις δὲ λίαν εὐέφοδος οὖσα ἐτύγχανεν, οὔτε φρούριον ἐν σημείοις τεσσαράκοντα οὔτε ἄλλο τι ἔρυμα ἔχουσα. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς παρά τε τὰς τοῦ Ῥηχίου ποταμοῦ ἐκβολὰς καὶ τὴν τῆς θαλάσσης ἠϊόνα φρούριον ᾠκοδομήσατο ἐχυρώτατον, καινουργήσας αὐτός, ὅπερ Ἀρτεμίσιον ἐπωνόμασται. (на старогръцки)
  4. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 452. (на гръцки)
  5. Прокопий, За строежите, 4, 27