Стара река (Костурско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стара река
Σταρα ρέκα
Μελλισότοπος Καστοριάς - panoramio.jpg
Долината на Олицката река с Олища, снимана от Олищкия манастир
Balkans 4087 cut kostursko.png
40.6107° с. ш. 21.4144° и. д.
40.5191° с. ш. 21.3096° и. д.
Местоположение в Костурско
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение дем Костур
Дължина 17,7 km
Начало
Координати 40°36′38.4″ с. ш. 21°24′51.88″ и. д. / 40.610668° с. ш. 21.414413° и. д.
Надм. височина 1520 m
Устие
Място Костурско езеро
Координати 40°31′08.58″ с. ш. 21°18′34.53″ и. д. / 40.519052° с. ш. 21.309593° и. д.

Стара река или Сува река[1] (на гръцки: Σταρα ρέκα или Ξηροπόταμος, Ксиропотамос, в превод Суха река) е река, протичаща в Костурско, Западна Македония, Гърция. Реката се влива от изток в Костурското езеро над село Маврово (Маврохори). В миналото реката заблатявала района.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Нейният водосборен басейн е с площ 113,4 km2 и максимална височина 1600 m. Дължината на реката е 17,7 km. Средният дебит и дебитът, измерен по време на валежи, са съответно 854 и 1437 литра/секунда.[2] От деветте реки, които се вливат в Костурското езеро, Стара река е най-голямата и заема по-голямата част от източната част на водосборния басейн. Речният приток на Стара река е от голямо значение за Костурското езеро, тъй като е основният източник на езерото с вода около 350 литра/секунда на средна годишна база, но също така и с изобилие от пренасяни материали, които се вливат в езерото.[3]

Реката извира северно под връх Цуцулец (1470 m) и тече на юг. Приема извиращия под връх Слива (1434 m) ляв приток Бела вода или Дапчовата река[1] (Аспронери). След това приема също левия приток Света Неделя (Агия Кириаки). Завива на запад и приема големия десен приток Олицката река или Язо, която се образува над Олища от няколко потока, извиращи под върховете Голина (1861 m), Сърбинов камен (1375 m) и Чука (1567 m), и течащи на юг и потокът Пострап (Мелисорема), течащ на изток.[4] След това реката отново тече на юг приема и левия приток Рот (Рема Василиадас), която се формира под Загоричани от Сухата река, наричана и Селска река,[5] минаваща през Загоричани и река Дива череша (Рема Агриокерасияс).[6] След това при Бъмбоки (Ставропотамос) реката приема левия приток Даули (Котури), който пък има притоци Бобищката река и Дуца. След Бъмбоки реката постепенно прави 90-градусов завой на запад покрай връх Кайнак (1136 m), приема Горенската река от юг и се влива в Костурското езеро между Личища (Поликарпи) от север и Маврово (Маврохори) от юг.[4][3]

→ ляв приток, ← десен приток

  • → Бела вода (Дапчова река)
  • → Света Неделя
  • ← Олицка река
    • ← Пострап
  • → Рот
    • → Суха река
    • ← Дива череша
  • → Даули
    • → Дуца
    • ← Бобищка река
  • → Горенска река

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гласник на Институтот за национална историја, Том 49, Броеве 1–2, Скопје, 1984, с. 425.
  2. Παναγιώτου, Ιωάννας. Λιμναία Οικοσυστήματα: Γεωμορφολογική & Οικολογική Χαρτογράφηση Της Λίμνης Της Καστοριάς. Αθήνα, Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο, Ιούλιος 2012. σ. 27. (на гръцки)
  3. а б Παυλόπουλος, Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση. Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς. // Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό 3. Θεσσαλονίκη, Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013, 1/ 2009. ISSN 01792-8729. σ. 110. (на гръцки)
  4. а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  5. Клинчаров, Иван. Димитър Благоев. История на неговия живот. Печатница „Земеделско знаме“, 1926. с. 16.
  6. Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 μαιου 1969. σ. 712. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония