Направо към съдържанието

Стара река (Костурско)

Стара река
Σταρα ρέκα
Стара река нагоре от Мавровско-Личищкия мост
Стара река нагоре от Мавровско-Личищкия мост
40.6107° с. ш. 21.4144° и. д.
40.5191° с. ш. 21.3096° и. д.
Местоположение в Костурско
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположениедем Костур
Дължина17,7 km
Водосб. басейн113,4 km²
Начало
МястоВич
Координати40°36′38.4″ с. ш. 21°24′51.88″ и. д. / 40.610668° с. ш. 21.414413° и. д.
Надм. височина1520 m
Устие
МястоКостурско езеро
Координати40°31′08.58″ с. ш. 21°18′34.53″ и. д. / 40.519052° с. ш. 21.309593° и. д.
Стара река в Общомедия

Стара река или Сува река[1] (на гръцки: Σταρα ρέκα или Ξηροπόταμος, Ксиропотамос, в превод Суха река или Παλαιοπόταμος, Палиопотамос, в превод Стара река[2]) е река, протичаща в Костурско, Западна Македония, Гърция. Реката е един от деветте притока на Костурското езеро и се влива в него от изток над село Маврово (Маврохори). В миналото реката заблатявала района.

Долината на Олицката река с Олища, снимана от Олищкия манастир
Стара река надолу от Маврово-Личищкия мост

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, реката е отбелязана като Парцелища (Partselista).[3]

Нейният водосборен басейн е с площ 113,4 km2 и максимална височина 1600 m. Дължината на реката е 17,7 km. Средният дебит и дебитът, измерен по време на валежи, са съответно 854 и 1437 l/s.[4] От деветте реки, които се вливат в Костурското езеро, Стара река е най-голямата и заема по-голямата част от източната част на водосборния басейн. Речният приток на Стара река е от голямо значение за Костурското езеро, тъй като е основният източник на езерото с вода около 350 литра/секунда на средна годишна база, но също така и с изобилие от пренасяни материали, които се вливат в езерото.[5]

Реката извира северно под връх Цуцулец (1470 m) и тече на юг. Приема извиращия под връх Слива (1434 m) ляв приток Бела вода или Дапчовата река[1] (Аспронери). След това приема също левия приток Света Неделя (Агия Кириаки). Завива на запад и приема големия десен приток Олицката река или Язо, която се образува над Олища от няколко потока, извиращи под върховете Голина (1861 m), Сърбинов камен (1375 m) и Чука (1567 m), и течащи на юг и потокът Пострап (Мелисорема), течащ на изток.[6] След това реката отново тече на юг приема и левия приток Рот (Рема Василиадас), която се формира под Загоричани от Сухата река, наричана и Селска река,[7] минаваща през Загоричани и река Дива череша (Рема Агриокерасияс).[8] След това при Бъмбоки (Ставропотамос) реката приема левия приток Котури (Даули), който пък има притоци Бобищката река и Дуца. След Бъмбоки реката постепенно прави 90-градусов завой на запад покрай връх Кайнак (1136 m), приема Горенската река от юг и се влива в Костурското езеро между Личища (Поликарпи) от север и Маврово (Маврохори) от юг.[6][5]

→ ляв приток, ← десен приток

  • → Бела вода (Дапчова река)
  • → Света Неделя
  • ← Олицка река
    • ← Пострап
  • Рот
    • → Суха река
    • ← Дива череша
  • Котури
    • → Дуца
    • ← Бобищка река
  • → Горенска река
  1. 1 2 Гласник на Институтот за национална историја, Том 49, Броеве 1–2, Скопје, 1984, с. 425.
  2. Παυλόπουλος, Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση. Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς // Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό 3. Θεσσαλονίκη, Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013, 1/ 2009. ISSN 01792-8729. σ. 111. (на гръцки)
  3. Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  4. Παναγιώτου, Ιωάννας. Λιμναία Οικοσυστήματα: Γεωμορφολογική & Οικολογική Χαρτογράφηση Της Λίμνης Της Καστοριάς. Αθήνα, Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο, Ιούλιος 2012. σ. 27. (на гръцки) Архив на оригинала от 2025-01-26 в Wayback Machine.
  5. 1 2 Παυλόπουλος, Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση. Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς // Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό 3. Θεσσαλονίκη, Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013, 1/ 2009. ISSN 01792-8729. σ. 110. (на гръцки)
  6. 1 2 Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
  7. Клинчаров, Иван. Димитър Благоев. История на неговия живот. Печатница „Земеделско знаме“, 1926. с. 16.
  8. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)