Стъргач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стъргач
Стъргач
Стъргач
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.3833° с. ш. 23.7667° и. д.
Местоположение на картата на област Благоевград
Общи данни
Местоположение България
Област Благоевград
Гърция
Част от Рило-Родопски масив
Най-висок връх Стъргач
Надм. височина 1270 m

Стъргач (на гръцки: Στραγκάτς) е планина в Югозападна България и Северна Гърция, най-ниската планина от Рило-Родопския масив.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река Мътница (десен приток на Места). На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата — със северните разклонения на Боздаг, известни като Шилка планина или Свети Тодор планина. На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината Черна гора, а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) — от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към Елес-Зърневската котловина. Дължината ѝ от север на юг е около 15 km, а ширината — 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km2., което е около 40% от общата ѝ площ. От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.

Релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Климат, води, почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Поради близостта на планината до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени горски. Само в най-високите ѝ части се срещат Кафяви горски и рендзини.

Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от Гоце Делчев за Драма.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.
  2. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония