Стъргач
| Стъргач Στραγκάτς | |
|---|---|
 Стъргач | |
  Местоположение на картата на област Благоевград | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България Област Благоевград Гърция |
| Част от | Рило-Родопски масив |
| Най-висок връх | Стъргач |
| Надм. височина | 1270 m |
| Подробна карта | |
 | |
Стъргач (на гръцки: Στραγκάτς или Κουλάτα) е планина в Югозападна България и Северна Гърция, най-ниската планина от Рило-Родопския масив.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река Мътница (десен приток на Места). На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата – със северните разклонения на Боздаг, известни като Свети Тодор планина или Шилка планина. На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината Черна гора, а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) – от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към Елес-Зърневската котловина. Дължината ѝ от север на юг е около 15 km, а ширината – 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km2., което е около 40% от общата ѝ площ. От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.
Релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.
Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали – мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.
Климат, води, почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Поради близостта на планината до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени горски. Само в най-високите ѝ части се срещат Кафяви горски и рендзини.
Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност – мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.
Селища[редактиране | редактиране на кода]
В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.
- В България – 2 села: Илинден и Нова Ловча;
- В Гърция – 1 град Зърнево (Като Неврокопи) и 3 села: Вълково (Хрисокефалос), Възмен (Ексохи) и Куманич (Дасото).[1][2]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от Гоце Делчев за Драма.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Евгений Динчев, В Стъргач времето е спряло между две села, в-к Седем, 1 февруари 2006 (архивирано от оригинала)
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 482.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
| |||||||
Портал „