Стъргач

Стъргач
Στραγκάτς
	Стъргач Στραγκάτς
	Стъргач
	Местоположение на картата на област Благоевград
Общи данни
Местоположение	България; Гърция
Част от	Рило-Родопски масив
Най-висок връх	Стъргач
Надм. височина	1270 m
Подробна карта

Стъргач или Старгач или членувано Стъргача^[1] (на гръцки: Στραγκάτς, Περίβλεπτο^[2]) е планина в Югозападна България и Северна Гърция, най-ниската планина от Рило-Родопския масив.^[2]^[3]^[4]

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името Стъргач произхожда от стърга, „тесен проход“, „крива местност“ от диалектното стърга, стръга, „преграда, през която пускат овцете“, „пътека за добитък“^[1] със суфикс за деятелни имена -ач, подобен на коп-ач, паз-ач. Сравними са сръбското селищно име Стъргачи в Република Сръбска и разширеното с наставката -ина старобългарско Стъргачина.^[5] Стърга е от корена *stъrg-, *sterg-, старобългарското стрыгѫ, редом със стрѣгѫ, стрѣшти, „пазя“, „вардя“.^[1]

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река Мътница (десен приток на Места). На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата – със северните разклонения на Боздаг, известни като Белотински планини (Перица). На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината Черна гора, а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) – от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към Елес-Зърневската котловина. Дължината ѝ от север на юг е около 15 km, а ширината – 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km², което е около 40% от общата ѝ площ.

От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 112 (705 m) и 130 (112 m) преминава участък от българо-гръцката граница.^[2]

Изкачването до върха може да стане от село Куманич (Дасото, 620 m) на 10 км от Зърнево (Като Неврокопи) за около 3 часа. Планински черен път също стига до върха.^[2]

Релеф, геоложки строеж

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.

Върхове
Име	Име	Височина	Местоположение
Стъргач	Περίβλεπτο, Στραγκάτς, Στραγκάτσι, Χαϊδαρίτσα/Χαϊδάριτσα	1272 m^[2]	на главното било ЮЗ от Възмен (Ексохи)^[3]
Асанов връх		1218 m^[4]	ЮИ от Нова Ловча^[3]
Белите камъни^[4]^[3]		1052,2 m	И от Нова Ловча^[3]^[6]
Борвица	Διάκος, Καρακατσανέϊκα, Μπόρνιτσα	798 m^[2]	З от Вълково (Хрисокефалос)^[3]
Буковина, Буковино, Меча скала, Кури	Μπουκοβίνα, Μπουκοβίνο, Μετζέ Σκάλα, Κουρί	1084 m^[2]	СЗ над Куманич (Дасото)^[3]
Валцока	Εύφορο, Βαλτσόκα	888 m^[2]	СИ над Търлис (Ватитопос)^[3]^[6]
Камила	Καμήλα, Καμίλλα	955 m^[2]	С над Куманич (Дасото)^[3]
Куманич	Άγιος Κωνσταντίνος, Κουμανίτσι	839 m^[2]	СИ над Куманич (Дасото)^[3]
Кър Чаир	Αυγό, Κιρ Τσαΐρ	960 m^[2]	З от Възмен (Ексохи)^[3]^[6]
Малкия Голак		815,3 m	Ю от Илинден (Либяхово)^[3]
Маняско	Τρίγωνο, Μανιάσκο	891 m^[2]	СЗ от Стъргач^[3]
Пазлъка, Стъргач		1152 m^[4]	ЮЗ от Илинден (Либяхово)^[3]
Свети Константин	Άγιος Κωνσταντίνος	1203 m^[2]	Пирамида № 125
Свети Константин	Άγιος Κωνσταντίνος	837 m	СИ над Куманич (Дасото)^[3]
Свети Илия	Προφήτης Ηλίας	912 m^[2]	СЗ над Зърнево (Като Неврокопи)^[3]^[6]
Свети Петър		744,6 m	ССИ от Нова Ловча^[3]
Сливек		1067,8 m	СИ от Нова Ловча и ЮЗ от Илинден (Либяхово)^[3]
Саръ Меше^[6]		653 m^[3]	СЗ от Вълково (Хрисокефалос)^[3]^[6]
Чолачето, Божените ниви	Τρίλοφο, Τσολάτσιτο, Μπουζένιτο Νίβι	1180 m^[2]	на главното било Ю от Стъргач, СЗ над Куманич (Дасото)^[3]
Чукари, Орница	Τσουκάρια, Όρνιτσα, Τσουκαλά	900 m^[2]	С над Куманич (Дасото)^[3]
	Άσπρη Τούμπα	1014 m^[2]	ЮЗ от Стъргач^[6]
	Άσπρη Τούμπα	780 m^[2]
	Γαβρότοπος, Γραβότοπος	860 m^[2]	Пирамида № 128
Чолакица^[6]	Τρία Αυγά	899 m^[2]	СИ от Куманич (Дасото) и З от Вълково (Хрисокефалос)^[3]^[6]

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали – мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Климат, води, почви, флора и фауна

Поради близостта на планината до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени горски. Само в най-високите ѝ части се срещат Кафяви горски и рендзини.

Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност – мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

Селища

В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.

В България – 2 села: Илинден и Нова Ловча;
В Гърция – 1 град Зърнево (Като Неврокопи) и 3 села: Вълково (Хрисокефалос), Възмен (Ексохи) и Куманич (Дасото).^[7]^[8]

Транспорт

По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от Гоце Делчев за Драма.

Вижте също

Списък на планините в България

Топографска карта

Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

Евгений Динчев, В Стъргач времето е спряло между две села, в-к Седем, 1 февруари 2006 (архивирано от оригинала Архив на оригинала от 2007-12-17 в archive.today)
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 482.

Бележки

↑ ^а ^б ^в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 443. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в ^г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 304.
↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 201.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
↑ Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168 – 170.
↑ Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 11.

[Иванов_200-1] а ^б ^в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.

[Незис_443-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 443. (на гръцки)

[Генщаб-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[ЕПК_304-4] а ^б ^в ^г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 304.

[Иванов_201-5] Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 201.

[Dráma-6] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.

[7] Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168 – 170.

[Георгиев-8] Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 11.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]