Ездимирска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ездимирска планина
Ездимирска планина
Ездимирска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.815° с. ш. 22.702° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Област Перник
Част от Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх Големи връх
Надм. височина 1219.1 m
Ездимирска планина в Общомедия

Ездимирската планина (или Чука) е моноклинална планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица, във физикогеографската област Краище, област Перник.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Ездимирската планина е разположена югоизточно от гр.Трън и е част от Верило-Руйската планинска редица B Краищенско-Средногорската планинска област. От север и изток тя се ограничава от реките Ябланица (приток на р. Ерма) и Велиновска, която тече в северна посока и се влива в р. Ябланица при с. Филиповци. Южната граница на Ездимирска планина са недобре оформени долове, които започват от c. Велиново в северозападна посока и през с. Ездимирци достигат източно от Трън, където е и западният край на планината. Дъжината ѝ (в посока северозапад югоизток) е 5 km, а максималната и широчина е 3 km, което я прави една от най-малките планини в България.

Долинно понижение, през което е прокаран пътят от с. Ездимирци за Трън, разделя Ездимирска планина на Две части: източна или Същинска Ездимирска планина, и западна по-ниска и по-малка по площ част. Най-високата точка на планината е Големи връх (1219 m), който се издига на по-малко от 1 km източно от с. Ездимирци. В северна посока от Големи връх е разположен вторият по височина връх Голяма Иверка (1203 m). Най-високият връх на западната част е Чарчилат (1107 m).

Източната част се отличава с добре оформена обилна заравненост, простираща се от север на юг на височина 1100 – 1200 m. Обзорът от нея е много добър, за което спомага и липсата на дървесна растителност. Най-голям е наклонът на склона на север към р. Ябланица и на изток към р. Велиновска, който достига 30 – 35°, на места по него има и скални корнизи. В останалата част на планината наклоните са от порядъка на 15 – 18°.

Ездимирска планина е изградена от Дебелослойни варовици с юрска възраст, които са окарстени. В планината са формирани няколко малки пещери и пещерни ниши, непредставляващи Интерес за туристите.

Климатът е умереноконтинентален и типичен за среднопланинския пояс в България. Най-доброто време за посещения на планината са двата преходни сезона пролет и есен.

Ездимирска планина е изключително безводна и от нея не води началото си никаква река. Единствено граничната от север р. Ябланица не пресъхва, а втората по големина Велиновска река при невалежно лято губи водите си.

Растителната покривка е доста бедна. В миналото голяма част от планината е била покрита с дъбова растителност. Сега, ако се тръгне по черния път от с. Ездимирци към с. Велиново, на 300 m по пътя може да се види запазен вековен дъб (горун), който е бил част от естествената растителност в района. Няколко екземпляра има и по северния склон на планината. С изключение на изкуствено залесените площи главно с черен бор планината е гола и мястото на съществуващите дъбови гори е заето от сухолюбиви тревни формации, за което са допринесли както карстовият релеф, така и бедната почвена покривка – излужени и деградирали канелени горски почви. По южния склон и отчасти по билото се наблюдават и силно деградирани формации от закелевял дъб, които все пак създават по-голямо разнообразие на ландшафта. Ездимирска планина е лесно достъпна и проходима отвсякъде. Известно изключение правят северните и източните склонове към реките Ябланица и Велиновска поради гъстата, храстова на места, растителност, изкуствено засадените иглолистни гори И по-големия наклон на склона. Безспорно най-добрият изходен пункт за изкачване на най-високата точка на планината – Големи връх – е с. Ездимирци. От върха се разкрива красива гледка към по-голямата част от Знеполската котловина и Руй.

Освен с. Ездимирци добри изходни пунктове са с. Филиповци, разположено на пътя София-Трън, с. Велиново и, разбира се, гр. Трън. Обхождането на Ездимирска планина може успешно да се съчетае с посещение на Трънското ждрело на р. Ерма.

В планината липсва както леглова база за туристи, така също и маркировка или табели с указания за извършване на туристически преходи.

Манастир "Света Богородица
Църква Света Богородица

Интерес представлява манастирът „Св. Богородица“, разположен източно под Големи връх на левия долинен склон на Велиновска река.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Планините в България; Николов В., Йорданова; София 2002 г.