Велиново
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Велиново | |
|---|---|
 Площадът на Велиново |
|
  Велиново  Велиново |
|
| Общи данни | |
| Население | 52 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 14,732 km² |
| Надм. височина | 982 m |
| Пощ. код | 2476 |
| Тел. код | 07731 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 10478 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община - кмет |
Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ) |
| Велиново в Общомедия | |
Велиново е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Велиново се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
Предишното име на селото е Мисловщица. В стари документи е записвано като: Мисловиче (Мисловица), Мисилович в 1576 г.[1][2][3]; Мисловщица в 1878 г.[4]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Мисловщички манастир „Успение Богородично“ – разположен е на западния бряг на Мисловщичката река преди навлизането ѝ в тясна клисура. На около 2 км от село Велиново.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Къща в с. Велиново
Къща в селото
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Ангел Ангелов (1914 – 1980), български офицер, генерал-майор
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Майя Захариева. Към историята на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично" и неговите стенописи. – Проблеми на изкуството, 2012, № 1,
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.381
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446>
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178, стр.302
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
| ||||||||
