Дълга лука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Дълга лука (Община Враня).

Дълга лука
Общи данни
Население 11 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище

10,622

Кмет-Цветелин Петров km²
Надм. височина 898 m
Пощ. код 2492
Тел. код 041171
МПС код РК
ЕКАТТЕ 24517
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Кмет-Цветелин Петров Дълга лука е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дълга лука се намира в планински район. Дълга лука е разположена в планината Кървав камък, която е най-северозападната част от краищенските планини. Централната му част се намира в подножието, но има доста махали с по няколко къщи нависоко в планината, до които се стига единствено по тесни пътечки. Дължината на границата, минаваща по билото ѝ е 16 км, а от другата страна се намира Република Сърбия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи селото е записвано по следните начини: Долга, Д’лга Лока в 1570 г.[1]; село Длигалика в ХVI в. (Миней вероятно от Пшинския манастир “Св. Прохор” (Гошев 1926-1927: 354); село Длъга лика в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 69б, Опис III 179); Дълга Лука в 1878 г.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В планините около селото се намират доста добре съхранени партизански гробове.

Най-голямата забележителност на селото са неговите жители – изключително трудолюбиви, православни християни, истински българи. От Дълга (длъга) лука са излезли много строители, миньори, хора на труда. През социалистическата епоха мнозина изявени личности са награждавани с най-високи държавни отличия. От Дълга лука има няколко герои на Социалистическия труд.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В Дълга лука всяка година се провежда събор на Кръстов ден при църквата "Св. Петка".

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за устендилскиот санŸак. Скопjе. Т. V, кн. 1, 1982-1985 (Т. V, кн. 1, 1982, стр.737, 781)
  2. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.