Стрезимировци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стрезимировци
Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg
Общи данни
Население 52 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 3,499 km²
Надм. височина 830±1 m
Пощ. код 2482
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 69777
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Стрезимировци в Общомедия
Стрезимировци
Стрезимировци/Strezimirovci
Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg
Reliefkarte Serbien.png
42.8° с. ш. 22.4333° и. д.
Стрезимировци
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Сурдулица
Надм. височина 829 m
Население 53 души (2002)
Пощенски код 2482
Телефонен код 017
Стрезимировци в Общомедия

Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската му част се намира в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойна.

В селото се намира ГКПП Стрезимировци между България и Сърбия.

Паметник на загинал съветски воин от Трънския отряд

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област – котловината Знеполе, при навлизането на р. Ерма на българска територия. Селото лежи в подножието на планините Рудина и Въртоп и се състои от разпръснати махали, разположени по двата бряга на Ерма.

Махалите в селото са: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на воеводата Стрезимир – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци, Джинчовци, Бохова, които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена.

Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.

Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи.[2]

В османски регистри селото е отбелязано като Стрязимировци 1451 г., Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453 г.[3][4], Стрезимировци 1878 г.[5]

Оброкът Св. Рангел и издигнатият през 2004 г. параклис Св. Архангел Гавриил в махала Бойна се намират на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в.[6] Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време” и само допреди един век зидовете ѝ все още личали добре.

След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него била отнета от Сърбия, а църквата им останала в България.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46, а в сръбската част – 53 души (2002 г.)

Население на Стрезимировци в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948- 485
  • 1953 – 440
  • 1961 – 346
  • 1971 – 256
  • 1981 – 182
  • 1991 – 101
  • 2002 – 53

Етнически състав към 2002 г.[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 г. етническият състав на населението е както следва:[7]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 8-те Трънски села – Стрезимировци
  2. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  3. ИБИ — Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
  4. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, 363-490.
  5. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
  6. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  7. Књига 1”. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.