Стрезимировци
| Стрезимировци | |
|---|---|
 |
|
  Стрезимировци  Стрезимировци |
|
| Общи данни | |
| Население |
32 души[1] (15 юни 2020 г.) 2,66 души/km² |
| Землище | 3,499 km² |
| Надм. височина | 830±1 m |
| Пощ. код | 2482 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 69777 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община – кмет |
Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ) |
| Стрезимировци в Общомедия | |
|
Стрезимировци Стрезимировци/Strezimirovci |
|
|---|---|
|
|
|
 Стрезимировци |
|
| Страна |
 Сърбия |
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Сурдулица |
| Надм. височина | 829 m |
| Население | 53 души (2002) |
| Пощенски код | 2482 |
| Телефонен код | 017 |
| Стрезимировци в Общомедия | |
Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската му част се намира в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойна.
В селото се намира ГКПП Стрезимировци между България и Сърбия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област – котловината Знеполе, при навлизането на р. Ерма на българска територия. Селото лежи в подножието на планините Рудина и Въртоп и се състои от разпръснати махали, разположени по двата бряга на Ерма.
Махалите в селото са: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на войводата Стрезимир [3] – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци, Джинчовци, Бохова, които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена.
Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.
Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи.[4]
В османски регистри селото е отбелязано като Стрязимировци 1451 г., Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453 г.,[5][6] Стрезимировци 1878 г.[7]
Оброкът Св. Рангел и издигнатият през 2004 г. параклис Св. Архангел Гавриил в махала Бойна се намират на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в.[4] Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време” и само допреди един век зидовете ѝ все още личали добре.
След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него била отнета от Сърбия, а църквата им останала в България.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Според статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46, а в сръбската част – 53 души (2002 г.)
Население на Стрезимировци в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]
- 1948- 485
- 1953 – 440
- 1961 – 346
- 1971 – 256
- 1981 – 182
- 1991 – 101
- 2002 – 53
Етнически състав към 2002 г.[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването от 2002 г. етническият състав на населението е както следва:[8]
- 47 (88,67%) – българи
- 4 (7,54%) – югославяни
- 2 (3,77%) – сърби
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ 8-те Трънски села – Стрезимировци
- ↑ Мильов, Симеон и др. Шетба из Пернишко. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2006. с. 141.
- ↑ а б Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ ИБИ — Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, 363-490.
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
- ↑ Књига 1”. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.
| ||||||||
| |||||||||
