Паля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паля
Паља/Palja
„Въведение Богородично“
Въведение Богородично
Reliefkarte Serbien.png
42.7222° с. ш. 22.4589° и. д.
Паля
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Сурдулица
Надм. височина 1218 m
Население 5 души (2011)
Телефонен код 017

Паля (на сръбски: Паља) е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия. Намира се в Западните покрайнини близо до границата с България. Разположено е в дълбока планинска долина на планината Кървав камик. На север граничи със землището на село Кострошевци, а на юг със землището на село Къшле в България.

Населението на селото е предимно от българи (според преброяването от 2002 г.). През 2011 г. има население от 5 жители.[1]

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

До селото в живописна местност е разположен най-старият манастир в Западните покрайнини, „Св. Богородица“, и много стара черква от ІХ-Х век – „Въведение Богородично“. В манастира е намерен надпис от 818 г.[2] До началото на XX век в манастира било забранено да се черкуват жени и дори женски добитък не бил допускан в манастирския двор. Интересна подробност е, че до 1914 г. също и селските гробища били разделени на мъжки и женски, като жените били погребвани карй селото, а мъжете - при манастира. Чак след 1914 г. гробищата били събрани на едно място.

Над манастира на левия бряг на Стара река има следи от градище, за което преданието твърди, че било свързано с манастира чрез подземен тунел.[3] Манастирът не е изследван и не са проучени различните хипотези.

Демография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948 – 378
  • 1953 – 406
  • 1961 – 385
  • 1971 – 285
  • 1981 – 112
  • 1991 – 65
  • 2002 – 18
  • 2011 – 5

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

(2002)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) ((de)) Palja, www.citypopulation.de
  2. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.11, стр.75, ISBN:978-954-91977-2-3, 2007 г.
  3. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.75