Топли дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Топли дол
Топли Дол/Topli Dol
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги
Reliefkarte Serbien.png
42.6° с. ш. 22.4° и. д.
Топли дол
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Сурдулица
Надм. височина 1325 m
Население 122 души (2002)
Телефонен код 017
Топли дол в Общомедия

Топли дол е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Западните покрайнини, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по Берлинския договор. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.[1].

Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали – Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.[2]

Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от 1576 година.[2]

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и влиза в състава на Божичката община.[3] Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от 1878 година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река Българска Морава, остават в Сърбия.[1] Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - Топли до, чиито жители са със сръбско самосъзнание.

Непосредствено след Освобождението в селото е открито училище. В 1884 година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.[4]

По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. В 1932 година е построена нова училищна сграда.[4]

През 1941-1944 година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В 1965 година Топли дол е включен в състава на община Власина Округлица, а през 1975 г. – към община Сурдулица.[4]

Население след 1878 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 1880 – 601[2]
  • 1900 – 729[2]
  • 1910 – 757[2]
  • 1948 – 856
  • 1953 – 927
  • 1961 – 725
  • 1971 – 631
  • 1981 – 386
  • 1991 – 190
  • 2002 – 122

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

(2002)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.
  2. а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.
  3. Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
  4. а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.