Рудина планина (Краище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

За другата бългаска планина със същото име вижте Рудина планина (Знеполе)

Рудина планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.586° с. ш. 22.778° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Част от Руйско-Верилската планинска редица
Най-висок връх Сирищнишка Рудина
Надм. височина 1172,1 m

Рудина планина (или Рудини) е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска редица.

На запад долините на реките Селска, Пенкьовска и Треклянска я отделят съответно от Ерулска, Пенкьовска и Земенска планина, а на север Муренската седловина (838 м) я свързва с Ерулска планина. На изток долината на река Светля я отделя от планината Черна гора, а на юг долината на Струма — от Конявска планина. В тези си граници от север на юг планината е дълга 16 км, а ширината - 9 км. Ридовете ѝ имат посока север-юг и се делят на три части: на север рида Голоух (връх Голоух 991,6 м), в североизточната част ридът Сирищнишка Рудина с най-висок връх Сирищнишка Рудина (1172,1 м, най-високата точка на планината), а южно от долините на реките Матковица и Сирищнишка е Пещерски рид с най-висок връх Бандерата (1155 м).

Ридовете са къси, нископланински, изградени от триаски варовици, мергели и пясъчници, юрски седименти и др. Почвите са канелени горски и рендзини. Обрасла е с рядка широколистна гора и пасища.

Главно в подножията на планината са разположени 14 села: Враня стена, Горна Врабча, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Калотинци, Ковачевци, Лобош, Мурено, Пещера, Ракиловци, Светля, Сирищник и Смиров дол.

По всичките подножия на планината преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:

В средата на планината, югозападно от връх Сирищнишка Рудина е разположена хижа "Джамен", а в двата края на планината манастирите Чепински (на север) и Пещерски (на юг).

През 2015 беше изградена екопътеката "Поглед към девет планини". Има две начални точки:

  • първата е от края на село Сирищник - ако идвате от Ковачевци, на центъра при паметника завивате наляво и карате само направо, докато видите едно по-широко асфалтирано място, разчертано като паркинг за 4-5 коли. От там тръгвате по пътеката, има табели, маркировка (бяло и червено). За 20-25 минути пристигате до параклиса на св. Николай Чудотворец - Летни. Там има и вода. След това продължавате към теренната музайка "Окото" докъдето стигате за 5-7 минути. 100 м. над нея е асфалтовия път.
  • втората начална точка е на 100 м. над теренната музайка "Окото". Идвайки от центъра на селото, малко преди да достигнете %паркинга", посочен по-горе, завивате надясно по асфалтиран път и продължавате до другия "паркинг", където оставяте колата. Оттук продължвате по маркировката към подобект 4 от екопътеката - заслон "Погледец". Пътят ще ви отнеме около час. Има поставени боядисано в червено и бяло дървени колове, които между "Окото" и "Погледец" са ~35 бр. Върхът се намира на 100-200 м. от заслона по пътеката.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 416. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
  • Симеон Мильов/Росен Иванов, "Шетба из Пернишко", София, 2006, ТАНГРА ТанНакРа ИК