Пещера (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пещера (Област Перник))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

Пещера
Общи данни
Население 148 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,509 km²
Надм. височина 600 m
Пощ. код 2443
Тел. код 07741
МПС код РК
ЕКАТТЕ 56280
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Земен
Димитър Сотиров
(ГЕРБ)
Пещера (Област Перник) в Общомедия

Пещера е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Пещера се намира в планински район. На 70 км.от столицата София, на 50 км. от Перник и Кюстендил. Надморската височина на землището е от 585 до 1200 метра. На север граничи със село Враня стена, на изток със селата Ракиловци, Лобош и Жабляно, на юг с град Земен а на запад със село Добри дол. Населението е около 180 човека, предимно в пенсионна възраст, но все още има и млади хора.

Има възможност за ловен и културен туризъм в околността се намира м. Орешковец, в която има ловен заслон можете да отдъхнете до чешмата с ледено студената вода, също и на барбекю сред красивата гора. В м. Радован има пак ловен заслон със същите условия, а пък при красивия Пещерски водопад има направена беседка от младежите на Пещера с барбекю отново. Селото е богато със своите традиции и обичаи. Там можете да се запознаете със стародавните традиции и обичаи на пещерчани благодарение на местното читалище. В миналото селото е било известно с красивите овощни градини, славата им се възвръща и тук-таме вече започват да се създават нови малки овощни градини.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото селище трябва да се търси в м. Градището още през 814 г. когато там е съграден манастирът, името на селището е било Орехово, исторически данни не са намерени от кога носи името Пещера и от къде произхожда името му. Към манастира и м. Гледец се намират места, където са горени дърва и са приготвяни дървени въглища, и може името да идва от пещ. В района на селото, под водопада има малка пещера, която се нарича „Калугерска дупка“. Има пещери и в Радованско усое, но се смята, че най-правилно е Пещера да идва от „пещане“ или „пещ“ – пещи, където се топи желязо, вар, наричали са ги пехчери, от което произхожда името. Или идва от пожар, изгаряне на домовете на останалите жители на старото селище Орехово, нарекли са ги „пещани“ и след това се е видоизменило в Пещера.Селото е скупчено на двата брега на Треклянска река.

Махалите, които го образуват са: Лулевци, Божиловци, Кралевци, Манцевци, Златановци, Златковци, Мановци, Говедарските, Костадиновци, Чакаринци, Жежовци, Поповци, Лятевци, Писарските, Ковачки, Кюрчийски, Шукрийци, Кьосевци, Брънзовци, Кошарчанье, Чивийнци, Кондурските, Ровеловци, Калевци, Марийнци, Йовчевци, Митовци, Мишевци, Якимовци, Янгелковци, Кръшляманци, Миладиновци, Гузевци, Искреновци, Миланковци, Тодоровци, Янгеловци, Тончевци, Дерелега, Вучевци и Банковци.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Единствената религия, която проповядват хората в Пещера, е християнската.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство – от февруари 2008 година кмет е Стефан Стоянов Евтимов
  • Народно читалище „Крюгер Николов – 1922“: председател Стефан Евтимов, зам.-председател Стефка Георгиева, секретар Георги Александров. Ревизионна комисия: Маргарита Симеонова, Марийка Стоянова, Милен Иванов.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Над селото се намира Мрачкият манастир[1], който е разрушен. От него е останала само черквата, в която са останали част от стенописите и иконите. Манастирът е прочут с Мрачката грамота на цар Иван Александър. Манастирът се ремонтира, сменен е покривът изцяло с нови керемиди. Голяма част от ремонтите са благодарение на родолюбив пещерчанин и с помощта на местните хора.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор на Св. Николай Летни (манастира) и на Димитровден (в селото). В края на септември в Пещера е земляческата среща-събор, на който пристигат пещерчани, пръснати навсякъде, става всеобщо веселие.

От 2010 г. през юли в селото се провежда Фолклорен събор-конкурс на сватбената обредност и сватовска песен. Най-големият обаче празник за Пещера това е Сурова. Този празник се провежда на 13 и 14 януари и е свързан с маскарадната традиция по българските земи за прогонване на злите сили и пробуждането на земята за нов живот. Сурвакарската група на село Пещера според преданията съществува от незапомнени времена, единственото и прекъсване е било през 1944 г., възобновена е през 1951 г. и оттогава до днес води активен живот. Състои се от около 45 човека, като основните персонажи са невестата и младоженята, болюбашията, баряктар, мечкар с мечка, сватбарето и приличниците. Участвала е на фестивали в Перник, Ковачевци, Радомир, Момин проход, Радуил, Пирин пее, София, Виноградец, Ветрен, Симитли, Велико Търново и др. в предаванята „От българско по българско“ по ТВ СКАТ и „Етно“по БНТ и.т.

През 2008 г. ТВ СКАТ заснема част от самодейците в тв клипове на народни песни, а на 24 декември 2008 г. е излъчено предаване за обичая Бъдни вечер в с. Пещера. Основната заслуга за популяризирането на фолклора и традициите в Пещера се дължи на Стоян Стоянов. От 2008 г.е възобновена и женската певческа група, която се състои от 10 жени. Изпълняват предимно шопски и граовски песни и различни старинни обичаи. Вначалото на 2010 г. сурвакарската група и певческата група участваха в предаването „Иде нашенската музика“ по Канал 1 на БНТ, а на 19 международен фестивал на маскарадните игри в Перник сурвакарската група печели парична награда за маски, костюми и артистичност. Самодейците на село Пещера са търсени от много телевизионни и шоупрограми.