Жабляно

Жабляно
	Жабляно
	Жабляно Жабляно
Общи данни
Население	79 души (31 декември 2025 г.); 6,67 души/km²
Землище	11,842 km²
Надм. височина	659 m
Пощ. код	2442
Тел. код	07741
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	29012
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Земен; Михаил Златанов ; (ГЕРБ, СДС; 2023)
	Жабляно в Общомедия

Жàбляно е село в България, община Земен, област Перник.

География

Село Жабляно се намира на около 24 km югозападно от областния център Перник, около 4 km изток-североизточно от общинския център Земен и около 50 km запад-югозападно от центъра на столицата София. Разположено е в историко-географската област Мрака, край десния бряг на река Струма, по полегатия северен долинен склон на реката в южното подножие на Рудина планина. Надморската височина в южния край на селото откъм реката е около 600 m, нараства към северния край до около 670 m, а в центъра по главната улица е около 605 m.

Климатът е умереноконтинентален. Почвите в землището са преобладаващо канелени и наносни^[2]. Има обширни пасища.^[3]

Жабляно е спирка на железопътната линия София – Волуяк – Перник – Гюешево.

През Жабляно минава третокласният републикански път III-623, водещ на запад към град Земен, а на изток и югоизток през селата Лобош, Егълница и други, както и през град Бобов дол – към град Дупница. На около 4 km изток-североизточно от Жабляно се намира стената на язовир Пчелина.

Землището на село Жабляно граничи със землищата на: село Пещера на север; село Лобош на север, североизток и изток; село Калище на изток и югоизток; село Блатешница на юг; град Земен на запад.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 108 лица, за 106 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.^[4]

История

Районът на Жабляно е бил обитаван още през древността. Разкритият античен некропол в самите очертания на селото подсказва, че тук е съществувало антично селище от римската, а може би и от тракийската епоха.^[5]

Село Жабляно е старо средновековно селище, което е регистрирано под същото име през 1330 г. във връзка със злополучната за България битка при Велбъжд, след която селото попада за кратко в сръбската част на разделената между българи и сърби област Мрака.^[5]

След падането на България под османска власт селото попада първоначално в нахия (подобщина) Сирищник, а след това и в обединената кааза Радомир. През 1576 г. то е вписано в данъчните списъци на джелепкешаните под същото име – Жабляни, към кааза Радомир.^[5]

Средновековния период от историята на Жабляно се свързва с прочутия средновековен Земенски манастир, и особено с Пещерския манастир. Към последния често е била прибавяна отправната точка „при Жабяно“. Вероятно визираният в обширния регистър на Кюстендилски санджак от 1570/1573 г. манастир „Свети Никола“ при Жабляно е бил метох или скит на Пещерския манастир, което предполага, че последният е владял и имоти в землището на селото. Може да се допусне, че днешният Жаблянски манастир „Свети Йоан Предтеча“ е приемник на споменатия в турските документи манастир „Свети Никола“.^[5]

Сведенията, свързани с Жабляно от последните векове на османското владичество до Освобождението (1878 г.) са доста оскъдни. Предполага се, че по време на Априлското въстание (1876 г.) местното население е проявило някакви наченки на въоръжена съпротива, податки за което дава арестуването, поради издайничество, на тукашните „по-лични народолюбци“ – Георги Жаблянски и Милен Жаблянски. Това се разбира от едно писмо до Сава Филаретов от неговата съпруга, където с дата 9 септември 1876 г. се споменава как „момчето Георгiй от Жабляне Радомирско било затворено дори след доказана невинност, но му взели 80 лири, за да го пуснат“.^[5]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Население

Числеността на населението на село Жабляно според преброяванията на населението на България след Съединението през 1885 г., по данни на Националния статистически институт, е както следва:

Година на преброяване	Численост
1888	447
1893	476
1900	527
1905	573
1910	622
1920	659
1926	705
1934	742
1946	690
1956	654
1965	476
1985	254
1992	211
2001	225
2011	108
2021	131

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Жабляно към 2023 г. се упражнява от кметски наместник.^[6]

В село Жабляно към 2023 г. има действащо читалище „Селска зора – 1910“;^[7]^[8]

Културни и природни забележителности

Жаблянски манастир

Редовни събития

В началото на месец юни е селският събор.

Личности

Павел Лазаров (Делийски) – (1895 – 1958) – герой от Първата световна война, успял с точен картечен огън да възпре и да отблъсне цял фронт в боевете при село Ени-кьой Сереска област. Подвигът му е описан в книгата на 13 пехотен Рилски полк. Награден е с орден за храброст.
Славчо Васев (1906 – 1990) – писател, журналист и политик.
Димитър Делийски – писател, журналист, работил като заместник и главен редактор на вестник „Работническо дело“ в периода 1953 – 1979 г.
Петър Делийски (24.05.1927 – 24.08.2007) – поет, изявен преподавател по литература, роден и израсъл в с. Жабляно, впоследствие установил се в гр. Бургас, автор на стихосбирките „Аритмии“, „Стъклена къща“, „Сега“, „Мисля че“, „Разпятие в сухите клони“, „Сбогуване“ и др.
Димитър Делийски (1933 – 2013) – художник живописец, роден и израсъл в с. Жабляно, впоследствие установил се в гр. Земен, нарисувал забележителните картини „Пълнолуние“, „Скали“, „В зелено“, „Между дърветата“, „Планински ниви“, „Краище“, „Пейзаж с дъбици“, „Тополи“; „Край Струма“ и много други.
Димитър Керелезов – писател, журналист, поет, епиграмист, автор на множество песни изпълнявани от Лили Иванова, Щурците, Йорданка Христова и други наши известни изпълнители.
Георги Митев (писател) – писател, журналист, основател и главен редактор в продължение на 25 години на вестник „Смях“ и вестник „200 вица“, репресиран по време на комунистическия режим за забранената тогава търговска дейност, автор на над 2500 публикувани есета и сатирични материали, художествен оформител, съставител и издател на 163 книги и 2 тома с бисери от родния фолклор.