Славчо Васев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Славчо Васев
български писател и политик
Роден: 19 юни 1906 г.
Починал: 16 август 1990 г. (84 г.)

Славчо Васев Велев е български писател и политик от Българска комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 юни 1906 г. в пернишкото село Жабляно. През 1932 г. завършва философия в Софийски университет. Същата година заедно с други съмишленици основава Съюза на трудово-борческите писатели. В периода 1936 – 1944 г. е заместник-главен и главен редактор на вестник „Заря“. От 1944 г. е член на БКП. След Деветосептемврийския преврат е подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура. Между 1948 и 1953 г. е аташе по печата в българското посолство в Москва. Главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1954 – 1964) От 1959 до 1964 г. е председател на Съюза на българските журналисти. За две години между 1964 и 1966 г. е директор на Народния театър „Иван Вазов“. В периода 1966 – 1971 г. е член на ЦК на БКП.[1] Награждаван е с орден „Георги Димитров“. Умира на 16 август 1990 г.[2]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Наши в Москва, Изд. Български писател, 1966
  • Христо Хролев-Графа. Биографичен очерк, Изд. на БКП, 1966
  • В минутите преди дванадесет: Избрани творби, Изд. Български писател, 1976
  • 10 от годината, Изд. Народна младеж, 1980
  • Страници за Димитров, Изд. на БЗНС, 1984
  • Червеният щъркел, Изд. Български писател, 1986
  • Битка за нов свят. Записки на журналиста, спомени и публицистика“, Изд. Български писател, 1986

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]