Сава Филаретов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Филаретов
български просветен деец

Роден
Починал
13 ноември 1863 г. (38 г.)
Научна дейност
Област Педагогика
Образование Московски университет
Подпис BASA 119K-1-71 Sava-Filaretov-signature-1859.jpg

Сава Вълчев Филаретов (20 октомври 1825 - 13 ноември 1863) е изтъкнат български просветен деец и общественик от Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври 1825 г. в будното сливенско село Жеравна.

От 1843 г. до 1848 г. учителства в Шумен. Получава по-високо образование в гръцкото училище в Куручешме, Цариград, сетне в Одеската гимназия (1849—1852 г.), а след това завършва и Московския университет.

Подпис на Сава Филаретов като главен учител в Софийското българско училище, 1859 г. Източник: ДА „Архиви“

Завръща се в България и започва работа като учител в София, където отваря първото девическо училище. Филаретов развива активна обществена дейност, участва в църковно-националната борба, сътрудничи на български и руски списания и вестници.

Привлякъл с активността си вниманието на османските власти през 1861 г. Филаретов е принуден да напусне София и заминава за Русия. Още същата година успява да се върне в България като секретар на руското консулство в Одрин.

Умира от туберкулоза в Кайро.[1]

Разни[редактиране | редактиране на кода]

  • Негов най-краен и последователен противник е бил софийският първенец, член на общината, хаджи Мано Стоянов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България“ — 3“, ДИ Народна просвета, С., 1983.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]