Кървав камък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кървав камък
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.683° с. ш. 22.466° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
област Перник
област Кюстендил
Сърбия
Част от Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх Било (Бигло)
Надм. височина 1737,1 m

Кървав камък е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица.

Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 163 до гранична пирамида 173 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е около 18-19 km, а ширината – до 10 km. На север чрез седловината Въргавица (1285 m) се свързва с Боховска планина, а на юг чрез седловина, висока 1605 m – с Царичка планина. На запад, в Сърбия, се простира до долините на реките Ерма и Божичка (ляв приток на Драговищица, от басейна на Струма), а на изток долината на Треклянска река (десен приток на Струма) я отделя от Пенкьовска планина.

Билото на планината е с посока от север на юг и е силно навълнено със средна надморска височина 1500-1700 m, като на югоизток силно се понижава. Най-високата точка на планината е връх Било (Бигло) (1737,1 m), разположен при гранична пирамида 167, който е най-високият връх на цялото Българско Краище.

Изградена е от палеозойски нискометаморфни скали – амфиболити, шисти, филити. По билото в северната ѝ част преминава част от главният вододел на Балканския полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море, като северозападните ѝ части принадлежат към първия, а останалите – към втория водосборен басейн. От нея извират реките Ерма (от басейна на Дунав) и Треклянска река (десен приток на Струма), заедно с десния си приток Бъзовичка река. Климатът е умереноконтинентален и преобладават най-вече западните и северозападните ветрове. Основните почви са кафявите горски и канелените горски. В по-голямата си част планината е обрасла с редки широколистни гори – бук, дъб, габър, явор, а по билата ѝ има обширни пасища.

В планината и по нейните склонове общо в Сърбия и България са разположени 13 села:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]