Лисец (Западна България)
Тази статия е за планината в Западна България. За други значения вижте Лисец.
| Лисец | |
|---|---|
  Местоположение на картата на България |
|
| Общи данни | |
| Местоположение |
България Област Кюстендил |
| Част от | Милевско-Конявска планинска група |
| Най-висок връх | Връшник |
| Надм. височина | 1500,2 m |
| Подробна карта | |
 |
|
Лисец е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, на територията на Кюстендилска област.
Планината е разположена между Кюстендилската котловина на изток и Каменишката котловина на запад. На север проломната долина на река Бистрица я отделя от Чудинска планина, а на юг чрез седловината Вратца (995 м) се свързва с Осоговска планина. Има куполообразна форма с диаметър около 13 – 14 км. В средата ѝ се издига най-високата ѝ точка връх Връшник (Лисец, 1500,2 м). Други по-характерлни върхове са: Костобия /1264 м/, където се доближават землищата на четири села - Лисец, Дождевица, Церовица, Леска; Средният чукар /1210 м/; Мъчи баба /Мачи баба,1036 м/, където се доближават землищата на три село:Кутугерци, Леска, Бистрица. Съществува интересна легенда, свързана с този връх и близкото Градище. Източните склонове на Лисец планина, са обърнати към Кюстендилската котловинана и са полегати, а тези на запад към Каменишката котловина и на север към долината на река Бистрица – стръмни.
Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е преходно-континентален, със засилено планинско влияние. Почти цялата планина, с изключение на южните ѝ части, се отводнява от къси рекички и дерета, десни притоци на р.Бистрица. В северозападната част на планината текат две маловодни рекички, десните притоци на р. Бистрица - Дождевска и Лесковска.
Почвите са канелени горски. Покрита е със смесени букови и горунови гори. Слабо развит дърводобив и животновъдство.
Във вътрешността и по склоновете ѝ са разположени изцяло землищата на селата: Блатец, Дождевица, Леска, Лисец, а частично в нейното подножие - Радловци, Лозно, Горна Брестница, Втратца. На десния склон на р. Бистрица са разположени част от землищата на Ръсово, Долно село /махала Бистрица/, Кутугерци /района на Мъчи баба/, Церовица, Кършалево и Мазарачево.
По южното подножие на планината, от запад на изток, през прохода Вратца, по протежение от 3,2 км, преминава участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.
По цялото ѝ североизточно, северно и северозападно подножие, по долината на река Бистрица /някои в долното течение я наричат Соволянска Бистрица/, между спирка Соволяно и гара Долно село преминава участък от трасето на жп линията Радомир – Кюстендил – Гюешево.
В миналото е имало добив на дървени въглища в селата Леска, Лисец, Дождевица.
През последното десетилетие дъбовата церова гора и старите овошки са заразени с лишеи. На места и част от боровата гора е нападната от подкорови вредители.
Животинският свят намалява. Разпространението на сърни, зайци и лисици е ограничено. Значителна е популацията на диви свине. През 2020 г., в района на с. Лисец, е срещната мечка. Понякога се мярка и по някой вълк.
Чист въздух, превъзходни изгледи, особено от високите части на Лисец планина. Ухаещи планински билки.
Планината е лесно достъпна. С автобус или лека кола се стига до с. Лисец, с. Ръсово или местността Дервент. След това - пеша към в. Връшник.
Връх Връшник още в миналото кюстендилци са наричали „барометър“ /синоптик/ за града. Обвие ли се в облаци и мъгли, времето ще се развали; чисто и ясно ли е около него - очаква се чудесно време.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 287.
- Анастасов, Благой. Статия в интернет за Лисец планина от юни 2014 г.
| |||||