Лисец (Западна България)
Тази статия е за планината в Западна България. За други значения вижте Лисец.
| Лисец | |
|---|---|
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение |
България Област Кюстендил |
| Част от | Милевско-Конявска планинска група |
| Най-висок връх | Връшник |
| Надм. височина | 1500,2 m |
Лисец е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, във физикогеографската област Краище, разположена на територията на Кюстендилска област.
Планината е разположена между Кюстендилската котловина на изток и Каменишката котловина на запад. На север проломната долина на река Соволянска Бистрица я отделя от Чудинска планина, а на юг чрез седловината Вратца (940 м) се свързва с Осоговска планина. Има куполообразна форма с диаметър около 13-14 км. В сретата ѝ се издига най-високата ѝ точка връх Връшник (Лисец, 1500,2 м). Източните ѝ склонове обърнати към Кюстендилската котловинана са полегати, а тези на запад към Каменишката котловина и на север към долината на река Соволянска Бистрица — стръмни.
Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е преходноконтинентален, със засилено планинско влияние. Почти цялата планина, с юзключение на южните ѝ части се отводнява от къси рекички и дерета, десни притоци на Соволянска Бистрица. Почвите са канелени горски. Покрита е със смесени букови и горунови гори. Слабо развит дърводобив и животновъдство.
Във вътрешността ѝ и по склоновете ѝ са разположени 11 села: Блатец, Вратца, Горна Брестница, Дождевица, Долно село, Леска, Лисец, Лозно, Мазарачево, Радловци и Ръсово.
По южното подножие на планината, от запад на изток, през прохода Вратца, на протежение от 3,2 км, преминава участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — София — Карлово — Бургас.
По цялото ѝ североизточно, северно и северозападно подножие, по долината на река Соволянска Бистрица, между гарите Соволяно и Долно село преминава участък от трасето на жп линията Радомир — Кюстендил — Гюешево.
Вижте още[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 287.
| |||||
