Направо към съдържанието

Кюстендил (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кюстендилска област)
Област Кюстендил
Kyustendil
oбласт
Област Кюстендил на картата на България
Област Кюстендил на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгозападен район за планиране
Областен центърКюстендил
Площ3084,3 km²
Население106 131 души (31 декември 2024 г.)
Общини9
БВП (2021)1 327 000 000 лв.[1]
МПС кодKH
Официален сайтkn.egov.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Кюстендил в Общомедия

Област Кюстендил (също и Кюстендилска област) е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 106 131 души по данни от преброяване 2024.[2] Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – със Северна Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център на областта е град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рилска. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Полска Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(9 на брой)
Населени места
(182 на брой – 7 града и 175 села)
Брой и вид
ГрадовеСелаОбщо
Бобов долБабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово11718
БобошевоБадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово11112
ДупницаБаланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново11617
КочериновоБараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище11011
КюстендилБагренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково17172
НевестиноВаксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци02323
РилаПадала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево145
Сапарева баняОвчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево145
ТрекляноБрест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци01919

Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център – с. Трекляно, където живеят 338 души. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.

Численост на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Кюстендил, според преброяванията през годините:[3][2]

ОбщиниПлощ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
2021
(7.9.2021)
Общо3072,007190 996203 381197 286200 974198 876191 463181 347162 534136 686111 736
Бобов дол206,188149711658417772181191594214453136551175590676862
Бобошево135,1421069711691101998297655653264620369528702348
Дупница329,05934960399894456953141581855731055737514714498837795
Кочериново182,306139771515914397130331020686177500660752144260
Кюстендил979,91565575669516488071336797568152578328705736068149080
Невестино439,68621650228771833613904948972665894446628211824
Рила360,9605987714474986650581849184410384428882442
Сапарева баня180,92111507127691233111876992398419544898175286691
Трекляно257,8301167210217730446183001220716591142629434

Прираст на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
200012582834-15767.416.7-9.3
200111542679-15257.116.6-9.5
200210952748-16536.817.2-10.4
200311412663-15227.216.9-9.7
200411542525-13717.416.2-8.8
200511902655-14657.717.3-9.6
200611782630-14527.817.3-9.5
200712012644-14438.017.6-9.6
200812132500-12878.216.9-8.7
200912272551-13248.417.4-9.0
201010972508-14117.617.4-9.8
201110852551-14668.018.8-10.8
201210152561-15467.619.1-11.5
20139162417-15017.018.4-11.4
20149862459-14737.619.0-11.4
20159262473-15477.319.5-12.2
20168592485-16266.919.9-13.0
20178772533-16567.220.7-13.5
20188312436-16056.920.3-13.4
20198732436-15637.420.6-13.2
20207932807-20146.824.0-17.2
20217613295-25346.628.6-22.0
20228132671-18587.424.4-17.0
20237692259-14907.120.9-13.8
20247352277-15426.921.3-14.4

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

ЧисленостДял (в %)
2001201120012011
Общо162 534136 686100.00100.00
Българи152 644121 35193.9188.78
Турци1461050.080.07
Цигани829483055.106.07
ДругиРуснаци1603540.0980.25
Арменци110.006
Власи50.003
Македонци210.012
Гърци360.022
Украинци340.020
Евреи290.017
Румънци40.002
Други1160.071
Не се самоопределят5085000.310.36
Неотговорили52660710.324.44

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден езикЧисленостДял (в %)
Общо162 534100.00
Български153 24294.28
Турски1170.07
Цигански79294.87
Други4030.24
Не се самоопределят3170.19
Непоказано5260.32

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

ЧисленостДял (в %)
2001201120012011
Общо162 534136 686100.00100.00
Православие154 637101 50695.1474.26
Католицизъм762870.040.20
Протестантство92827130.571.98
Ислям2311020.140.07
Друго4872040.290.14
Нямат38262.79
Не се самоопределят564973063.475.34
Непоказано52620 7420.3215.17

Към 2017 година двете най-големи предприятия в областта са производителят на лекарства „Балканфарма – Дупница“ и ТЕЦ „Бобов дол“, както и намиращото се в процедура по фалит „Въгледобив Бобов дол“.[9]