Кюстендил (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кюстендилска област)
Направо към: навигация, търсене
Област Кюстендил
Област Кюстендил на картата на БългарияОбласт Кюстендил на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Югозападен
Областен център Кюстендил
Площ 3 084,3 km²
Население (2011) 136 686 души
44,3 души/km²
Общини 9
МПС код КН
Официален сайт kn.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Област Кюстендил в Общомедия

Област Кюстендил е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

География[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – с Република Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център е на областта град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горски фонд[редактиране | редактиране на кода]

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(9 на брой)
Населени места
(182 на брой – 7 града и 175 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Бобов дол Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово 1 17 18
Бобошево Бадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово 1 11 12
Дупница Баланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново 1 16 17
Кочериново Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище 1 10 11
Кюстендил Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково 1 71 72
Невестино Ваксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци 0 23 23
Рила Падала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево 1 4 5
Сапарева баня Овчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево 1 4 5
Трекляно Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци 0 19 19

Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център - с. Трекляно, където живеят 338 човека. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Кюстендил, според преброяванията през годините:[2]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
Общо 3 072,007 190 996 203 381 197 286 200 974 198 876 191 463 181 347 162 534 136 686
Бобов дол 206,188 14 971 16 584 17 772 18 119 15 942 14 453 13 655 11 755 9 067
Бобошево 135,142 10 697 11 691 10 199 8 297 6 556 5 326 4 620 3 695 2 870
Дупница 329,059 34 960 39 989 44 569 53 141 58 185 57 310 55 737 51 471 44 988
Кочериново 182,306 13 977 15 159 14 397 13 033 10 206 8 617 7 500 6 607 5 214
Кюстендил 979,915 65 575 66 951 64 880 71 336 79 756 81 525 78 328 70 573 60 681
Невестино 439,686 21 650 22 877 18 336 13 904 9 489 7 266 5 894 4 466 2 821
Рила 360,960 5 987 7 144 7 498 6 650 5 818 4 918 4 410 3 844 2 888
Сапарева баня 180,921 11 507 12 769 12 331 11 876 9 923 9 841 9 544 8 981 7 528
Трекляно 257,830 11 672 10 217 7 304 4 618 3 001 2 207 1 659 1 142 629

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
2008 8.2 16.9 –8.7
2009 8.4 17.4 –9.0
2010 7.6 17.4 –9.8
2011 8.0 18.8 –10.8
2012 7.6 19.1 –11.5
2013 916 2 417 –1 501 7.0 18.4 –11.4
2014 986 2 459 –1 473 7.6 19.0 –11.4
2015 7.3
2016

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 162 534 136 686 100.00 100.00
Българи 152 644 121 351 93.91 88.78
Турци 146 105 0.08 0.07
Цигани 8 294 8 305 5.10 6.07
Други Руснаци 160 354 0.098 0.25
Арменци 11 0.006
Власи 5 0.003
Македонци 21 0.012
Гърци 36 0.022
Украинци 34 0.020
Евреи 29 0.017
Румънци 4 0.002
Други 116 0.071
Не се самоопределят 508 500 0.31 0.36
Не отговорили 526 6 071 0.32 4.44

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 162 534 100.00
Български 153 242 94.28
Турски 117 0.07
Цигански 7 929 4.87
Други 403 0.24
Не се самоопределят 317 0.19
Непоказано 526 0.32

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 162 534 136 686 100.00 100.00
Православие 154 637 101 506 95.14 74.26
Католицизъм 76 287 0.04 0.20
Протестантство 928 2 713 0.57 1.98
Ислям 231 102 0.14 0.07
Друго 487 204 0.29 0.14
Нямат 3 826 2.79
Не се самоопределят 5 649 7 306 3.47 5.34
Непоказано 526 20 742 0.32 15.17

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
  4. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
  5. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
  6. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 27 декември 2017.
  7. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България