Мламолово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мламолово
Общи данни
Население607 души[1] (15 септември 2022 г.)
36,4 души/km²
Землище16,67 km²
Надм. височина658 m
Пощ. код2654
Тел. код0702
МПС кодКН
ЕКАТТЕ48711
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Бобов дол
Елза Величкова
(Партия на зелените)
Кметство
   кмет
Мламолово
Георги Алексанндров
(ЛИДЕР)

Мламолово е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мламолово се намира на 3 км от гр. Бобов дол на югоизток и на 42 км от гр. Кюстендил на северозапад. Разположено е в източните разклонения на Конявска планина в местността „Разметаница“ на височина 500 м. През селото минават реките Бобовдолска, Горещица и Асар. Климатът е континентален. В църковно-административно отношение енорията на с. Мламолово се намира в Дупнишка духовна околия и се управлява от църковното наместничество на гр. Дупница.

История[редактиране | редактиране на кода]

В далечно минало, главно по време на древните траки и римско владичество, в старинното селище Мламолово са се намирали рудни находища от злато, което се е добивало с копаене или промиване. Според една от версиите за произхода на името на селището то идва от дейността на хората, които се занимават с рудодобив и пресяване на златоносен пясък.

Съществуват две вероятни причини за изоставянето на рудодобива в околността: първата е изчерпване, а втората Великото преселение на народите през IV – VI век и свързаните с него опустошения и грабежи.1

Произход на името на селото

На новогръцки език думата „маламо“ означава злато, но тя не е със старогръцки произход, а е тракийски езиков остатък. Според утвърдено разбиране чрез архаичната форма на византийския гръцки език думата "маламо" или "малама" започва да се използва за обозначаване на инструментите - специално корито и сито, за дейностите и хората, които се занимават с добиване и пресяване на злато в местната река, която извира от местността над селото, където се намират рудниците.

Местоположение на селото

Има две предположения за местонахождението на старото селище:

• Първото е, че местностите „Асар“, „Подкраище“ и „Марено“ са три съставни махали на селището.

• Второто е по – вероятното, че селото се измествало три пъти по различни причини.

Селището най-напред се е намирало в местността „Асар“ и по-точно в долният ѝ край, наречено от местното население „Сухата чешма“ (имало е чешма, която е пресъхнала). При прокарване на водопровод в селото тук са намерени зидове и извадени бъчви с жито с височина, колкото човешки ръст. След този период селището е било преместено в местността „Подкраище“, но се предполага, че мястото е било безводно и накрая се установява в местността „Марено“, където е построена първата черква „Св. Спас“. Тя се е намирала на територията на бившия вече рудник „Мламолово“ и останки от основите ѝ могат да се видят и днес. Пак на територията на този рудник, но в обратна посока към гр. Бобов дол е построена черквата „Св. Троица“, която сега е напълно заличена. Местните жители наричат тази местност сещо "развалена цръква" и дълги години продължават традициите за отбелязване на празника "Петдесетница" на място и провеждането на селски събор или семейни посещения за молитва и поклонение до светото място. След освобождението от османска власт в селото е построена църквата „Успение Богородично“, а в двора на църквата и местното училище.

В селото на 600 метра северно от местността „Родината“ се намира антично селище, там са намерени пръснати камъни от разрушени основи, тухли и различни съдове. Там се намира и местността "Светата вода", където е съществувало от древност свещено изворче или аязмо, което местните хора продължават да почитат. Към настоящия момент изворчето е пресъхнало.

На около 3 километра северно от селото върху заоблен връх от рида „Гола глава“ се намира късано-антична крепост, известна под името „Градището“. На площ от 10 декара има ограден крепостен зид, а във вътрешността има останки от разрушени постройки. Там е намерена статуетка на бог Хермес, а на 500 метра северно е открит водопровод от глинени тръби, който снабдявал селището с вода. Вътре в границите на крепостните стени са откривани и големи глинени делви за съхраняване на жито. Предполага се, че на мястото е съществувало укрепление или наблюдателна кула с малък гарнизон от късноримската и ранновизантийската епоха.

В местността „Десетако“ се намират старите гробища, мястото е наречено така, защото там се събирал данък за жито. Българите са плащали по 1/10 част от произведеното жито на турците. В района на днешния училищен двор са били погребвани всички заселници и пришелци, а турските гробища са се намирали под „Сухата чешма“.

По време на османската власт училището се е местело в частни къщи. За определен период училището се помещава в къщата на рода Алекови, в която на долния етаж е имало кръчма. Къщата се е намирала на центъра на селото на кръстовището близо до сегашния храм, но в момента се е саморазрушила и от нея са останали само отломки и останки.

Първият учител в селото се е казвал Георги, по негово настояване през 1882 г. се построява и първата училищна сграда.

Сведения за селото под имената Меламово, Мламолова, Маламлува има в турските регистри от 1576 г. През този период селищата от областта се намират в църковно отношение към Самоковска или Кюстендилска епархия.

Селото се е състояло от един мюсюлмански чифлик, 90 български семейства и 3 големи задружни бащински семейства (рода). Населението е плащало данък: пшеница 12 товари за 300 акчета; за гроздобер 23 акчета; за бостан 30 акчета; за внесено вино 15 акчета; за свине и Божик (Бъдни вечер) 21 акчета и т.н.

Селото е плащало данък за овцете общо 315 овце, като са изброени следните хора и кой по колко овце е давал за данък:

Никола, Тодор и Димитри Стайко – 50; Стоян Балабан – 30; поп Бою-30; Цеко Марко – 30; Нино Стоян – 20; П. Ремле – 30.2

Като се има предвид, че съгласно тогавашното законодателство 1 овца се е вземала за данък на притежавани 25 овце, става ясно, че тези хора са притежавали сравнително голям брой животни.

От взетите данни от турските регистри се вижда, че основните поминъци на населението са били животновъдството и земеделието. Освен тези поминъци през 1836 г. се появява и въгледобива. Френският учен Ами Буе изучаващ геологията на Балканите е написал, че между Конявската планина и с. Мламолово има три дебели пласта от битуминизирано навярно лигнатизирано дърво. В началото на 70-те години вече жителите на Бобов дол и Мламолово копаят въглища и ги продават на държавата.

През 1922 година в селото е основано читалище „Напредък“, в него е изградена библиотека и етнографска музейна сбирка, отразяваща културно битовите традиции на Мламолово. Тя не е пълна и все още продължава събирането на експонати.


1 – Според направената справка за произхода на с. Мламолово до БАН през 1984 г.

2 – В джелепкешанския регистър от 1576 г.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]