Долистово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долистово
Общи данни
Население 301 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,157 km²
Надм. височина 521 m
Пощ. код 2637
Тел. код 07043
МПС код КН
ЕКАТТЕ 21974
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобов дол
Елза Величкова
(БДЦ)

Долистово е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Разметаница, която е изградена в ядрото си от здрави гранитни скали. Релефът е ниско-планински до хълмист. Намира се между Конявската планина (още наричана Колош), и река Струма.

През нея тече и кръстената на областта река Разметаница. Реката извира от Бобовдолската и Колошката планини (дялове на Конявската пл.), тече меридионално, при местн. Бинекa пресича стария път Кюстендил - Дупница и при село Грамаде се влива в река Джерман. Пространството между двата ѝ притока (Долистовски и Бобовдолски) над пътя до Бинеко е наситено с множество археологически останки и се нарича Царичина. Счита се, че тук е било наследственото владение на комит Никола, останало в разпореждане на неговите синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Предполага се също, че тук цар Самуил изградил своята лятна резиденция, в местността „Царичина”. На 14 юни 987 г. тук е убит Арон и целият му род (с изключение на сина му Иван Владислав) поради подозрение в държавна измяна.

Средната надморска височина на село Долистово е 600 метра.

В землището на селото има 3 микроязовира и един язовир.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Умереноконтинентален – лятото е прохладно, без горещините обхващащи равнините, зимата не е остра. Рядко се задържат мъгли. Късните пролетни и ранните есенни слани са изключение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията селото е било дъбова гора и когато падали листата е било лист до лист и оттам идва и самото име на селото – Долистово. Възрастни жители свидетелстват за това, че при обилни дъждове от всички хълмове дъждовната вода започва да се стича надолу към селото, което е разположено като в дупка, и водата стигала до най-ниските листа на дърветата, т.е. "до листо". Съществува и предание, че по време на Априлското въстание боевете били толкова люти, че всички листа изпопадали. Има друга легенда, че е имало блато и водата достигала до листата на дърветата.

В центъра на селото са намерени останки, които са характерни за неолит – 6 хил.г. пр.н.е.Вероятно то е създадено през XVI-XVIII век около чифлик или е възникнало в резултат на преселнически движения на българи .

В местността “Царичина”, която е на 2 км. от с.Долистово е била резиденцията на българския владетел Арон, а войската в центъра на “Разметаница”, т.е. Долистово.

Преди Освобождението, а известно време и след него, Долистово е по-голямо от град Бобов дол и махала Гребикал, взети заедно.

Освобождението заварва селото с 85 къщи и около 320 ж. През 1926 г. има 724 жители, 1934 г. – 786 ж., 1946 – 944 ж., 1956 г. – 856 ж., 1981 г. –700ж. 1939 г. е годината, в която е прекаран тока в Долистово, а това е първото осветено село в общината.

В днешни дни – през 1993 г. се създава първата земеделска кооперация с нова структура в цялата община Бобов дол. Кооперацията на с. Долистово обработва около 4 хил.декара земя със зърнени култури за нуждите на селото и общината.

През 1998 г. на 28 август е направена първата копка на черквата "Св.великомъченик Георги", а освещаването е направено на 29 април 2007 г. от митрополит Йоан.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Лингвистична археология на с.Долистово

Общо 93 имена, от които като по-старинни се открояват Мрако полье, Жиро, Нерезьето, Долистово, Прогоно, Рабов дол и Ракльо. По старо сложно склонение на прилагателни са образувани Бели брег, Дълбоки дол, Люти дол, Еленински валог и Стредни рид, а с наставка –ица е образувано Петковица. Имена на християнски обекти са Свети Гьорги и Свети Илия. Топонимията в землището е почти изцяло българска. Стар запис на селото засега не е открит. Вероятно жителската приемственост на селището е била прекъсвана за дълги периоди от време по неизвестни причини. Днешното село е образувано в късно време от коренно християнско население, придошло от околни селища като ратайско в Муришовио чифлик, даден от султанскта власт на тур. военачалник еничарин.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор в село Долистово – всяка година в последната събота на месец август.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]