Бабино
Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Бабино (община Демир Хисар).
| Бабино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 150 души[1] (31 декември 2024 г.) 14,2 души/km² |
| Землище | 10,542 km² |
| Надм. височина | 618 m |
| Пощ. код | 2683 |
| Тел. код | 07044 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 02049 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Бобов дол Елза Величкова (Партия на зелените, БСП – ОЛ, ИТН, Републиканци за България; 2015) |
| Бабино в Общомедия | |
Бабино е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бабино се намира в планински район, в подножието на Конявска планина, на около 3 км западно от град Бобов дол. Надморската височина в центъра на селото е около 618 м.
Протичащата през селото обикновено маловодна река носи името му – Бабинска река.
В землището на селото се намира най-големият подземен рудник в България – рудник Бабино при „Мини Бобов дол“ ЕАД [2], в който са добивани до 800 тона висококачествени и висококалорични кафяви въглища на денонощие, транспортирани до ТЕЦ „Бобов дол“ [3].
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 229 | 100,00 |
| Българи | 226 | 98,69 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 2 | 0,87 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ е построена в 1821 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бабино са доброволци в Македоно-одринското опълчение [5].
В селото има училище „Св. св. Кирил и Методий“.
Бележки и източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ ЕАД е съкращение на „Еднолично акционерно дружество“.
- ↑ Рудник Бабино е затворен през май 2017 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
| ||||||||