Еремия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еремия
Общи данни
Население 124 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,686 km²
Надм. височина 538 m
Пощ. код 2585
Тел. код 07930
МПС код КН
ЕКАТТЕ 27574
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим)
Еремия в Общомедия

Еремия е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

с. Еремия
с. Еремия

Село Еремия се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Еремийска. Отстои на 7 км от с. Невестино. Съставено е от махали: Секалето, Брашненичка, Цоцоманска, Мурджовска, Костовска, Гугушанска, Бумбарска, Стойковска, Влашка, Яновска, Каймаканска, Езерска, Хановете (център), Златковска, Ковачка, Ивановска, Янчовска, Марковска, Керелска, Пенковска, Шопкинска, Чифличка, Гоцевска, Геровска, Лесовска, Стаменковска, Мухтийска, Щърбевска, Фудулска, Манчовска, Якимовска, Шопска, Цинцовска, Ясикарска, Писарска, Натовска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 879 1449 1915 2119 2190 1703 1205 873 587 168

История[редактиране | редактиране на кода]

Еремия е старо средновековно селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. с името Еремие.

През 1866 г. са регистрирани 85 домакинства с 601 жители.

През 1893 г. землището на селото включва 8110 дка ниви, 5480 дка гори, 395 дка естествени ливади, 314 дка овощни и зеленчукови градини, 364 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 2280 овце, 1139 кози, 561 говеда и 253 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти (шивачи, зидари), в селото има 3 бакалници.

Още преди Освобождението – в 1871 г. в селото е открито училище, а през 1927 е построена училищна сграда.

Основано е земеделско спестовно-заемно дружество „Свети Симеон“ (1909). През 1902 г. е построена църквата „Свети Димитър“, а през 1929 г. е основано читалище.

През 1946 г. е открита пощенска станция. Селото е електрифицирано и водоснабдено през 1947 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Васил Левски“, което вписледствие прераства в ДЗС, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „СТрума“ – село Невестино.

Открита е здравна служба, през 1962 г. е построена нова читалищна сграда. Голяма част от улиците са асфалтирани.

Активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Димитър“ (1902)
  • Останки от късноантична крепост – на около 5 км западно от селото.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Еремия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Общоселски събор всяка година на 1 май.
  • Курбан на Димитровден (църквата в с. Еремия носи името на Свети Димитър).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоян Евтимов Кьосев (1910 – 2002) – електротехник. Завършил техникум в Радомир. Владее немски. Електрифицира селото. Участва във Втората Световна Война.
  • Милан Георгиев Керелски (1919 – 2010) – общественик, публицист, историк, краевед и деятел на антифашиското и дружеството за приятелство с Русия. Завършил е история в Софийския университет, бил е директор на Керамичната фабрика в с. Багренци, общинското предприятие „Здрава храна“ и ДП „Книгоразпространение“ – Кюстендил. Бил е кореспондент на в-к „Отечествен фронт“ и радио „София“. Автор е на редица книги („От бащи, деди, прадеди и след тях“, „Окупацията на Кюстендил от ВМРО през 1922 година“, „Село Еремия“ и др.). Има стотици публикации в печата. По негова инициатива са изградени паметниците в памет на загиналите руски войници в селата Коняво и Еремия, на лесовъда Йордан Митрев в Кюстендил, на мястото на работилницата за бомби и хладно оръжие за четите за освобождаването на Македония, лично посещавана от войводата Гоце Делчев в село Длъхчево Сабляр, и др.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Зелник
  • Чорба със сини сливи
  • Оризник
  • Качамак
  • Червени кисели домати

туршия от круши

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]