Долна Козница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долна Козница
Общи данни
Население 59 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,671 km²
Надм. височина 532 m
Пощ. код 2658
Тел. код 07915
МПС код КН
ЕКАТТЕ 22112
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим)

Долна Козница е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долна Козница се намира в планински район, в западните ниски хълмове на областта Разметаница, вляво от шосето Кюстендил - Дупница, на около 10 км от село Невестино. Селото е съставено от 8 махали: Младеновска, Тимевска, Мечкарска, Воинска, Радовска, Ридарска, Долна и Еремийска. Купно селище, само махала Еремийска е отдалечена на около 1 км.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 166 386 420 480 520 536 473 284 162 121 94

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Районът е населяван в Античността, за което свидетелстват археологически находки. Сред тях е най-ранната открита в българските земи шпора - от IV в. пр.Хр.[1]

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

Селото е записано в османски данъчен регистър от от 1576 г. като Долне Козниче. Съществува легенда, че някога е имало само едно село с име Козница, което по-късно се разделило на две и за да ги различават, нарекли едното Долна Козница, а другото – Горна Козница. Друго предание разказва, че преди идването на турците селото било в днешната местност Селището. За да се укрият от набезите на турците се заселили на днешното място.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

През 1893 г. селото има 4183 декара землище, от които 2062 дка ниви, 1805 дка гори, 204 дка естествени ливади, 94 дка лозя и др. и се отглеждат 1641 овце, 132 кози, 108 говеда и 40 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърлнопроизводство) и животновъдството.

През 1891 г. е открито училище, а през 1920 г. с доброволен труд е построена училищна сграда. През 1921 г. е основано читалище "Съзнание". Има данни за активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.

През социализма[редактиране | редактиране на кода]

През 1957 г. се създава ТКЗС"Прогрес", което от 1961 г. е към ДЗС – Панчарево, а от 1971 г. е включено в състава на АПК"Струма" – Невестино. Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1957 и 1969-71 г. Главната улица е асфалтирана през 1976, създаден е залесителен пояс край шосето Кюстендил – Дупница (1962-65), открит е здравен пункт, построена е сграда за кметство с магазин и сладкарница (1982).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Атанасов, ШПОРИ ОТ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА, ОТКРИТИ В ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 27

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Долна Козница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на селото е разкопана тракийска надгробна могила от ранноелинистическата епоха. Находките са публикувани в книга от археоложката Лидия Стайкова.
  • Параклис в местността „Кръсто“, изграден през 2006 г.
  • Козница хан, за който ценни сведения е оставил френският учен Ами Буе (1836-1838) в книгата си „Сборник маршрути от Европейска Турция“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, С., БАН, 1988, с. 195.„
  • Стайкова, Лидия. Тракийска надгробна могила при Долна Козница (Могилно погребение от ранноелинистическата епоха). С., 1998.
  • Танев, Стоян. Невестино. С., 2004.
  • Танев, Стоян. Долна Козница. Кюстендил, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]