Долна Козница
Долна Козница | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 39 души[1] (15 септември 2022 г.) 4,05 души/km² |
Землище | 9,671 km² |
Надм. височина | 532 m |
Пощ. код | 2658 |
Тел. код | 07915 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 22112 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим) |
Долна Козница е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Долна Козница се намира в планински район, в западните ниски хълмове на областта Разметаница, вляво от шосето Кюстендил – Дупница, на около 10 км от село Невестино. Селото е съставено от 8 махали: Младеновска, Тимевска, Мечкарска, Воинска, Радовска, Ридарска, Долна и Еремийска. Купно селище, само махала Еремийска е отдалечена на около 1 км.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 |
Население | 166 | 386 | 420 | 480 | 520 | 536 | 473 | 284 | 162 | 121 | 94 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
Районът е населяван в Античността, за което свидетелстват археологически находки. Сред тях е най-ранната открита в българските земи шпора – от IV в. пр. Хр.[2]
Османски период[редактиране | редактиране на кода]
Селото е записано в османски данъчен регистър от 1576 г. като Долне Козниче. Съществува легенда, че някога е имало само едно село с име Козница, което по-късно се разделило на две и за да ги различават, нарекли едното Долна Козница, а другото – Горна Козница. Друго предание разказва, че преди идването на турците селото било в днешната местност Селището. За да се укрият от набезите на турците се заселили на днешното място.
След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]
През 1893 г. селото има 4183 декара землище, от които 2062 дка ниви, 1805 дка гори, 204 дка естествени ливади, 94 дка лозя и др. и се отглеждат 1641 овце, 132 кози, 108 говеда и 40 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърлнопроизводство) и животновъдството.
През 1891 г. е открито училище, а през 1920 г. с доброволен труд е построена училищна сграда. През 1921 г. е основано читалище „Съзнание“. Има данни за активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.
През социализма[редактиране | редактиране на кода]
През 1957 г. се създава ТКЗС „Прогрес“, което от 1961 г. е към ДЗС – Панчарево, а от 1971 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – Невестино. Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1957 и 1969 – 71 г. Главната улица е асфалтирана през 1976, създаден е залесителен пояс край шосето Кюстендил – Дупница (1962 – 65), открит е здравен пункт, построена е сграда за кметство с магазин и сладкарница (1982).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Георги Атанасов, ШПОРИ ОТ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА, ОТКРИТИ В ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 27
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Долна Козница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- В землището на селото е разкопана тракийска надгробна могила от ранноелинистическата епоха. Находките са публикувани в книга от археоложката Лидия Стайкова.
- Параклис в местността „Кръсто“, изграден през 2006 г.
- Козница хан, за който ценни сведения е оставил френският учен Ами Буе (1836 – 1838) в книгата си „Сборник маршрути от Европейска Турция“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Илинден-20 юли – ежегоден събор на селото.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, С., БАН, 1988, с. 195.
- Стайкова, Лидия. Тракийска надгробна могила при Долна Козница (Могилно погребение от ранноелинистическата епоха). С., 1998.
- Танев, Стоян. Невестино. С., 2004.
- Танев, Стоян. Долна Козница. Кюстендил, 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|