Николичевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николичевци
Общи данни
Население 391 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 5,719 km²
Надм. височина 508 m
Пощ. код 2599
Тел. код 07920
МПС код КН
ЕКАТТЕ 52400
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Николичевци
Спаска Методиева
(независим)

Николичевци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Николичевци се намира в Кюстендилската котловина, северно от град Кюстендил, в югозападните поли на хълма Спасовица, по левия бряг на река Бистрица, на шосето между Копиловци и Кюстендил.

Махали: Долна, Средна и Горна.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Кюстендил (1949 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

От 1970 г. до 1990 г. е квартал на село Скриняно.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 2010
Население 139 194 296 346 389 384 439 513 426

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и средновековно селище и средновековна църква в селското землище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Николичевци е старо средновековно селище, възникнало вероятно около Х век. На 28 юли 1330 г. в околностите му става Велбъждската битка между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331). В тази битка българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.

Селото е регистрирано в турски данъчни регистри като Николич, Горно Николичево и Николичево (1570), Горна Николина, Горно Николене, Горно Николиче (1576). В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Никуличевци.

През 1866 г. селото има 20 домакинства с 139 жители. Преди Освобождението селската земя е владение на осем турци-чифликчии : Дестан Дреник, Шаамед ефенди, Тиро Мустафа, Мустафа Шишко, Молла Мехмед, Молла Куртиш, Мехмед ефенди и Молла Осман. След Руско-турската война (1877 – 78) всички турци се изселили в гр. Бурса, Мала Азия. Чифлишките земи били изкупени от местното население и от пришълци от Кюстендилското Краище.

В края на ХІХ век Николичевци има 4033 дка землище, от които 3021 дка ниви, 152 дка естествени ливади, 370 дка овощни и зеленчукови градини, 240 дка лозя, 250 дка мера и др. и се отглеждат 317 овце, 162 говеда и 39 коня. Основен поминък на населението са земеделие, овощарство, скотовъдство и домашни занаяти.

През 1921 г. е основано читалище „Спасовица“, в сградата на училището-стара турска стражева кула. През 1923 г. е създаден воден синдикат „Бистрица“, който решава въпросите с напояването на землището на селото. През 1933 г. – Кредитна кооперация „Самопомощ“. Построена е нова училищна сграда (1947). През 1954 г. в землището на селото започва разработка на лигнитни въглища.

През 1956 г. се създава ТКЗС „Бистрица“, което от 1968 г. преминава към Института по овощарство – гр. Кюстендил

По време на втората фаза на Втората световна война, в състава на Тринадесети пехотен рилски полк, при боевете за Страцин са загинали трима жители на Николичевци: Васил Ненков Петрунов-учител, Георги Велинов Стоянов и Николай Илиев Иванов .

Селото е електрифицирано преди 1944 г. и водоснабдено 1965 – 1970.Построени са много нови къщи. Главната улица е асфалтирана, а селото – благоустроено.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Средновековна църква „Свето Възнесение Господне“ (1330 – 1331), известна още като „Свети Спас“ и „Спасовица“. Развалините на църквата се намират на върха на хълма „Спасовица“. Издигната е в чест на победата на сърбите в битката при Велбъжд. Църквата е запазена до 1913 г., когато е разрушена от българската армия.
  • Езерото – водоем, заобиколен с тръстика на около 400 метра южно от селото. Това е наводнен с извираща вода изкоп на изоставен открит рудник. Посещава се от любители на риболова.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Николичевци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Строи се нов храм „Възнесение Господне“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Николичевци.
  • Читалище „Спасовица“ – действащо читалище, пререгистрирано под номер 3381 в Министерство на културата на Република България през 2008 г. В действителност читалище „Спасовица“ е създадено през 1921 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Ненков Петрунов /роден 1925 г. в с. Николичевци / агроном-селекционер, създава първия български ябълков сорт „Стоянова красавица“, дюля „Албена“ и други ябълкови сортове. Дългогодишен специалист в Института по овощарство – Кюстендил

Христо Тодоров Брестнички /1880 – 1964/, един от апостолите на българското земеделие, агроном – завършва Висше земеделско училище в гр Лайпциг и специализация в няколко европейски страни. През 1921 г. създава в с.Николичевци на площ 45 декара овощен разсадник и модерно за времето плодохранилище. За представен овощен посадъчен материал на първия български мострен панаир в Горна Оряховица /1925/ е награден със златен медал. Автор на ".Упътване за основаване и ръководене на скотовъдни сдружения"

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]