Кутугерци
| Кутугерци | |
  Кутугерци  Кутугерци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 души[1] (15 март 2024 г.) 0,327 души/km² |
| Землище | 12,228 km² |
| Надм. височина | 1112 m |
| Пощ. код | 2567 |
| Тел. код | 07935 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 40765 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Кутугерци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кутугерци се намира в планински район, в географската област Каменица, в Чудинската планина, по левия долинен склон на река Бистрица и притока й река Коприва, на 25 км западно от гр. Кюстендил.Надморска височина при бившето училище, сега кметство - 795 м
Част от землището е в Лисец планина, където се издига връх Мъчи баба /1036 м/. Върхът е свързан с легенда за баба, която не е издала на турците откъде минава водопровода за близката крепост "Градището". Завоевателите я оковали в каца и я търкулнали по склона към река Бистрица и така загинала. Върхът в нейна памет е наречен Мъчи баба. През вековете легендата е изменяна, допълвана и поетично украсена.
Най-висок връх в землището на с. Кутугерци е Сама бука /1409 м/.
Селото е разпръснат тип, образувано от основни махали: Поповска с четири подмахали - Цоцинци, Търновци, Долни Кюрчинци, Горни Кюрчинци; Славевци, Пейчовци; Средна с подмахали - Елинкина, Присоярци, Ковачевци, Табанци, Миленови, Рибчини, Мишева; Каменски дол, Циганска махала, Бабаянинска . Към 2010 г. някои от махалите са обезлюдени: Циганска, Славевци, Пейчовци, Долни Кюрчинци и др., като тенденцията е още махали и подмахали да се обезлюдят.
Климат: умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно село (1883-1978), кметство към Гюешевска селищна система,(1978-1983), кметство към Гърлянска селищна система (1983-1987) и кметство към Община Кюстендил (от 1987 г.). [1] От 1952 г. до 2018 г. към с. Кутугерци административно е с. Гурбановци.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към есента на 2021 г. постоянно живеещите са 7 души.
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1978 | 1984 | 2010 |
| Население | 249 | 424 | 578 | 552 | 424 | 324 | 156 | 104 | 93 | 74 | 10 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо, тракийско, късноантично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Името на село Кутугерци се свързва с разпространението на богомилството през средните векове.
През 1866 г. в селото има 13 домакинства със 70 жители. Жителите тогава са били малко, тъй като някои от махалите административно са били към Церовица, други - към Долно село.
В края на XIX век селото има 7566 декара землище, от които 3177 дка гори, 3032 дка ниви, 55 дка естествени ливади и др.
Основен поминък на селяните са земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти - имало 3 воденици.
Смесен магазин е имало на жп спирката до 1995 г..След това населението е обслужвано със стоки от първа необходимост с кола.
Доста хора са били с музикални наклонности - свирили са на гъдулка, тамбура, кавал, гайда и др. Музикантите от Циганската махала са свирили на всички общоселски тържества в района.
Характерно за .хората от селото е, че са ученолюбиви.
През 1895 г. е построена църквата „Свети Йоаким Осоговски“.
Ппрез 1924 г. е открито начално училище. Преди това децата са учили в началното училище в Долно село, а прогимназия - в Гюешево, след това в Долно село.
През землището на селото минава жп линията Кюстендил-Гюешево, открита през 1910 г. Спирка Кутугерци е от 1956 г., а спирка Леска, която също е в землището на селото, е от 1972 г. Освен с жп линията,
селото има и автобусна връзка - с автобус до с.Церовица, всеки петък, през летните месеци..
През 1943 г. в селото се отглеждат 1268 овце, 39 кози, 221 говеда, 63 коня, 1 магаре, 76 свине и 447 домашни птици.
През 1943 г. в местността „Рикачев дол“ са залесени 42 дка акация, бял и черен бор, през 1940 г. в местността „Попов дол“ – 150 дка с бор, през 1944 г. – 80 дка с бор, през 1945 г. в местността „Рикачев дол“ – 20 дка
с бор, през 1946 г. в местността „Селската гора“ – 80 дка с бор, през 1950 г. в местността „чуклето“ – 150 дка с бор.
През 1958 г. заедно със селата Гурбановци и Леска е учредено ТКЗС „Заря“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС Кюстендил, филиал Долно село; от 1963 г е към ДЗС Раненци , от 1971 г. - към АПК Кюстендил - филиал Долно село;
от 1979 г. – в състава на АПК „Румяна войвода“ Гърляно. Построени са овчарник, обор и няколко частни къщи. Честата смяна на горепосочените стопански структури /ТКЗС, ДЗС, АПК/ показва,че колективизацията
в полупланински и планински райони е била неудачна.След 1991 г. е извършена ликвидация на колективните структури, земята е върната на бившите
собственици или техни наследници, разпродадени са кооперативните сгради и инвентарар. Земята запустява, старите овошки и дъбовата /церова/ гора са обхванати масово от лишеи, увеличава се популацията
на дивите прасета, които преорават като булдозери пътища, ниви, ливади, дори и дворовете на къщите.
Селото е електрифицирано (1966)
Водоснабдено (1967) от местни водоизточници.
Характерна е чешмата-"топлик" при мах. Цоцинци, непосредствено до асфалтовия път. Водата целогодишно е с постоянна температура - 12 градуса - приятна за пиене и зиме, и лете.
Активни миграционни процеси.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Кутугерци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Многовековен дъб в Поповска махала - над 600 години, вече изгорял от пожар, предизвикан от близкия електропровод.
Църква „Свети Йоаким Осоговски“. Построена е през 1895 г. в местността "Стублица", в североизточната част на селото, на надморска височина 1175 м, високо над последните къщи, сред дъбова и близка букова гора, на мястото на стар манастир, от майстор Стоимен от село Дождевица. Представлява еднокорабна едноапсидна постройка. От запад четири дървени стълба поддържат аркадата от дървена направа. Градежът е от камъни и кал. Иконостасът е датиран от 1905 г., като иконостасните икони са рисувани от живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.
- Оброк „Свети Йоан Бильобер“ (Еньовден). Намира се на около 1400 м. югозападно от църквата, в местността „Рамняк“ при Средна махала.
- Архитектурен паметник – пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г, 1915-1918 г. и 1944-1945 г. Построен през 1949 г. до училището. През м. август 2022 г. на мястото на премахнатата петолъчка е поставен хлистиянски кръст, изработен и дарен от майстора-каменоделец Слави Славев от с. Пиперков чифлик.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Всяка година се провежда войнишка служба пред сградата на кметството на 6 септември, в памет на загиналите от селото 30 души във войните от 1912-1945 г. Службата е започнала да се провежда от 1925 г , прекъсната е през 1953 г. и е възобновена през 2002 г. Тя е единствената в района в памет на загинали войници.
- Курбани на Георгьовден, Спасовден, Богородица (28 август).
- От 2003 г. е възстановена службата с курбан на 16 август, до черквата "Св. Яким Осоговски", в памет на светеца.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.303-309;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.20;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.85, 88, 89 и 138;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.25-26;
- Спиров, Павел и Христина Никова. Село Кутугерци, София, 2003 г.;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.124-128;
- Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настояшето на Географска област Каменица, Кюстендилско, Авторско издание, 2011 г., София, стр. 213-225
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 333.
| ||||||||