Кутугерци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморска височина при бившето училище, сега кметство - 795 м

Кутугерци
Общи данни
Население 4 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,114 души/km²
Землище 12,228 km²
Надм. височина 1112 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 40765
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Кутугерци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кутугерци се намира в планински район, в географската област Каменица, в Чудинската планина, по левия долинен склон на река Бистрица и притока й река Коприва, на 25 км западно от гр. Кюстендил.

Част от землището е в Лисец планина, където се издига връх Мъчи баба /1036 м/. Върхът е свързан с легенда за баба, която не е издала на турците откъде минава водопровода за близката крепост "Градището". Завоевателите я оковали в каца и я търкулнали по склона към река Бистрица и така загинала. Върхът в нейна памет е наречен Мъчи баба. През вековете легендата е изменяна, допълвана и поетично украсена.

Най-висок връх в землището на с. Кутугерци е Сама бука /1409 м/.

Селото е разпръснат тип, образувано от основни махали: Поповска с четири подмахали - Цоцинци, Търновци, Долни Кюрчинци, Горни Кюрчинци; Славевци, Пейчовци; Средна с подмахали - Елинкина, Присоярци, Ковачевци, Табанци, Миленови, Рибчини, Мишева; Каменски дол, Циганска махала, Бабаянинска . Към 2010 г. някои от махалите са обезлюдени: Циганска, Славевци, Пейчовци, Долни Кюрчинци и др., като тенденцията е още махали и подмахали да се обезлюдят.

Климат: умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно село (1883-1978), кметство към Гюешевска селищна система,(1978-1983), кметство към Гърлянска селищна система (1983-1987) и кметство към Община Кюстендил (от 1987 г.). [1] От 1952 г. до 2018 г. към с. Кутугерци административно е с. Гурбановци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към есента на 2021 г. постоянно живеещите са 7 души.

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2010
Население 249 424 578 552 424 324 156 104 93 74 10

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо, тракийско, късноантично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Името на село Кутугерци се свързва с разпространението на богомилството през средните векове.

През 1866 г. в селото има 13 домакинства със 70 жители. Жителите тогава са били малко, тъй като някои от махалите административно са били към Церовица, други - към Долно село.

В края на XIX век селото има 7566 декара землище, от които 3177 дка гори, 3032 дка ниви, 55 дка естествени ливади и др.

Основен поминък на селяните са земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти - имало 3 воденици.

Смесен магазин е имало на жп спирката до 1995 г..След това населението е обслужвано със стоки от първа необходимост с кола.

Доста хора са били с музикални наклонности - свирили са на гъдулка, тамбура, кавал, гайда и др. Музикантите от Циганската махала са свирили на всички общоселски тържества в района.

Характерно за .хората от селото е, че са ученолюбиви.

През 1895 г. е построена църквата „Свети Йоаким Осоговски“.

Ппрез 1924 г. е открито начално училище. Преди това децата са учили в началното училище в Долно село, а прогимназия - в Гюешево, след това в Долно село.

През землището на селото минава жп линията Кюстендил-Гюешево, открита през 1910 г. Спирка Кутугерци е от 1956 г., а спирка Леска, която също е в землището на селото, е от 1972 г. Освен с жп линията,

селото има и автобусна връзка - с автобус до с.Церовица, всеки петък, през летните месеци..

През 1943 г. в селото се отглеждат 1268 овце, 39 кози, 221 говеда, 63 коня, 1 магаре, 76 свине и 447 домашни птици.

През 143 г. в местността „Рикачев дол“ са залесени 42 дка акация, бял и черен бор, през 1940 г. в местността „Попов дол“ – 150 дка с бор, през 1944 г. – 80 дка с бор, през 1945 г. в местността „Рикачев дол“ – 20 дка

с бор, през 1946 г. в местността „Селската гора“ – 80 дка с бор, през 1950 г. в местността „чуклето“ – 150 дка с бор.

През 1958 г. заедно със селата Гурбановци и Леска е учредено ТКЗС „Заря“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС Кюстендил, филиал Долно село; от 1963 г е към ДЗС Раненци , от 1971 г. - към АПК Кюстендил - филиал Долно село;

от 1979 г. – в състава на АПК „Румяна войвода“ Гърляно. Построени са овчарник, обор и няколко частни къщи. Честата смяна на горепосочените стопански структури /ТКЗС, ДЗС, АПК/ показва,че колективизацията

в полупланински и планински райони е била неудачна.След 1991 г. е извършена ликвидация на колективните структури, земята е върната на бившите

собственици или техни наследници, разпродадени са кооперативните сгради и инвентарар. Земята запустява, старите овошки и дъбовата /церова/ гора са обхванати масово от лишеи, увеличава се популацията

на дивите прасета, които преорават като булдозери пътища, ниви, ливади, дори и дворовете на къщите.

Селото е електрифицирано (1966)

Водоснабдено (1967) от местни водоизточници.

Характерна е чешмата-"топлик" при мах. Цоцинци, непосредствено до асфалтовия път. Водата целогодишно е с постоянна температура - 12 градуса - приятна за пиене и зиме, и лете.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Кутугерци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Многовековен дъб в Поповска махала - над 600 години, вече изгорял от пожар, предизвикан от близкия електропровод.

Църква „Свети Йоаким Осоговски“. Построена е през 1895 г. в местността "Стублица", в североизточната част на селото, на надморска височина 1175 м, високо над последните къщи, сред дъбова и близка букова гора, на мястото на стар манастир, от майстор Стоимен от село Дождевица. Представлява еднокорабна едноапсидна постройка. От запад четири дървени стълба поддържат аркадата от дървена направа. Градежът е от камъни и кал. Иконостасът е датиран от 1905 г., като иконостасните икони са рисувани от живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.

  • Оброк „Свети Йоан Бильобер“ (Еньовден). Намира се на около 1400 м. югозападно от църквата, в местността „Рамняк“ при Средна махала.
  • Архитектурен паметник – пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г ,1915-1918 г. и 1944-1945 г. Построен през 1949 г. до училището.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година се провежда войнишка служба пред сградата на кметството на 6 септември, в памет на загиналите от селото 30 души във войните от 1912-1945 г. Службата е започнала да се провежда от 1925 г , прекъсната е през 1953 г. и е възобновена през 2002 г. Тя е единствената в района в памет на загинали войници.
  • Курбани на Георгьовден, Спасовден, Богородица (28 август).
  • Преди 15 години е възстановена службата с курбан на 16 август, до черквата "Св. Яким Осоговски", в памет на светеца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.303-309;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.20;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.333;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.85, 88, 89 и 138;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.25-26;
  • Спиров, Павел и Христина Никова. Село Кутугерци, София, 2003 г.;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.124-128;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настояшето на Географска област Каменица, Кюстендилско, Авторско издание, 2011 г., София, стр. 213-225

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]