Жабокрът

Жабокрът
Жабокрът 42.301298, 22.756587 Жабокрът
Общи данни
Население	603 души (31 декември 2024 г.) 161 души/km²
Землище	3,735 km²
Надм. височина	469 m
Пощ. код	2545
Тел. код	07918
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	29026
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Кметство    – кмет	Жабокрът Юлиян Максимов Местна коалиция ГЕРБ
Жабокрът в Общомедия

Жабокрът е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Жабокрът се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр. Кюстендил, на левия бряг на река Новоселска, близо до вливането ѝ в река Струма.

Климат: умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние по течението на р. Струма.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Слокощица (1949 – 1955), община Багренци (1955 – 1958), община Коняво (1958 – 1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население

Година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2010	2020
Население	174	386	484	570	708	619	665	704	901	837	691	650

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Споменава се за първи път в турски данъчен регистър от 1576 г.

През 1866 г. селото има 12 домакинства със 104 жители. През 1893 г. землището на селото включва 3567 дка ниви, 478 дка естествени ливади, 151 дка овощни и зеленчукови градини и др. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Има 2 воденици.

През 1882 г. е открито училище. През периода 5 – 15 март 1908 г. в селото е проведен конгрес на ВМОРО. Създадено е Сдружение за застраховка на едър рогат добитък (1923).

Селото е планирано (1934 г.), водоснабдено (1935 г.) и електрифицирано (1943 г.). Учредени са Кредитна кооперация „Пчела“ (1944 г.) и читалище „Пробуда“ (1952). Открита е фелдшерска здравна служба (1944 г.).

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Александър Стамболийски“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Построена е детска градина (1976 г.). Всички улици са асфалтирани. Строят се нови обществени и частни сгради.

Религии

Село Жабокрът принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

• Кметство Жабокрът.
• Читалище "Пробуда-1928" – действащо читалище, регистрирано под номер 2517 в Министерство на културата на Република България. Дейности: кукерска група, женска фолклорна група "Българка".

• 
  ЖФГ „Българка“ на фолклорния фестивал „Разметаница пее и танцува“, гр. Бобов дол, 2025 г.
• 
  НЧ "Пробуда-1928" на културен форум "Панагия"- Въздигане на хляба, гр. Кюстендил, 2025 г.
• 
  НЧ "Пробуда-1928" на празника на плодородието, гр. Кюстендил, 2025 г.
• 
  Кукерската група на традиционния кукерски фестивал НФМИ „На гости у Шопско“, гр. Елин Пелин, 2025 г.
• 
  Кукерската група на международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ 2025 в гр.Перник
• 
  ЖФГ „Българка“ на Националния фолклорен събор "Св. Константин", гр. Пещера, 2025г.
• 
  ЖФГ „Българка“ на Фолклорен фестивал „Бобошевско веселие“, 2025 г.

• Читалище "Съгласие-2007" – действащо читалище, регистрирано под номер 3294 в Министерство на културата на Република България. Дейности: мъжка фолклорна певческа група „Струмски напеви" и женска форклорна група „Славей“.
• Футболен клуб „Септември-2005“ – участва в областната футболна група „Осогово“.

• 
  ФК Септември- Жабокрът спечели първенството в „А“ Регионална група „Осогово“, 2020/2021 г.

Исторически, културни и природни забележителности

• Архитектурен паметник – възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. (Балканската, Междусъюзническата война и Първата световна война).

• 
  Паметникът в с. Жабокрът

Редовни събития

• на 1 януари има кукерски празник в селото и обикалят джамалари (кукери) по къщите (с традиция и постоянство и участия по фестивали в много български градове);

• 
  Кукери от с. Жабокрът
• 
  Кукерска група в с. Жабокрът на 01.01.
• 
  Кукерска група в с. Жабокрът

• на 2 февруари (Петльовден), повечето мъже от селото правят пикник извън селото, най-често до река Струма, палят огън, пече се месо, и се пият вина и ракии...;
• на Сирни заговезни се палят огньове във всяка махала и всички излизат около огъня и се веселят.
• в последната неделя от месец август, има селски събор в селото, на празника на селото, читалище „Съгласие-2007“ прави конкурс за „Най-красив двор“;
• в последната неделя на месец април се организира конкурс „Празник на зелника“ от НЧ „Съгласие – 2007“.

Кюстендилският (жабокрътският) зелник бе вписан в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство към ЮНЕСКО.

Номинацията на кюстендилския зелник бе направена от областна комисия, в която влизат експерт от Института по етнология и фолклористика и Етнографски музей при БАН, представител на Регионалния исторически музей "Акад. Йордан Иванов" ,както и местен краевед.

Кюстендилската кандидатура бе представена като характерна кулинарна традиция, като е посочена значимостта му и като локална културна практика.

Националната система "Живи човешки съкровища“ цели опазване на нематериалното културно наследство и тяхното предаване на следващите поколения.

17-тото издание се проведе на 27.04.2025 г. Водещ беше Руслан Мъйнов, а гост изпълнители: Йордан Николов; Севдалина и Валентин Спасови; участваха самодейните състави към читалището и много гостуващи групи.

• 
  Комисия оглежда зелниците за класиране
• 
  Хоро на празника на зелника
• 
  Гостуващ състав на празника на зелника
• 
  Мъжката певческа група към Читалище "Съгласие-2007" на празника, 2025
• 
  Празник на зелника в с. Жабокрът, 2025
• 
  Празник на зелника в с. Жабокрът, 2025
• 
  Празник на зелника в с. Жабокрът, 2025

• на 1 юни (Ден на детето) се провежда детски празник с много детски игри и забави;

• 
  Празник на детето, организиран от НЧ "Пробуда-1928", 2024 г.

• курбан на селото се прави на 26 октомври (Димитровден).

• 
  Новопостроеният параклис

Литература

• Захариев, Йордан, Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 230 – 233;

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.