Црешново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморска височина при Трънярска махала 1008 м.

Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За поречкото село в Северна Македония вижте Црешнево (община Брод). За велешкото вижте Црешнево (община Чашка).

ГЕОГРАФИЯ

Село Црешньово е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Церешнова. Под същото име се среща и в Списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г.

към нахия Ълъджа, Кюстендилски санджак. Името произлиза от изчезналото лично име Црешньо, получено от името на плода црешня = череша.

Селото изцяло е разположено в Чудинска планина, по източните склонове на рида Рудина, в северната част на Географска област Каменица.

Землището му се простира от държавната граница с Р Сърбия до река Коприва. Две махали - Керимовска и Дълга драйка и част от землището на селото, след 1920 г., съгласно Ньойския договор, остават

на територията на днешна Сърбия към село Долно Тлъмино като махала Црешньово.

Климат преходно-континентален, с полупланински характер.

Селото отстои на 25 км запад-северозападно от гр. Кюстендил.

Село Црешньово е разпръснат тип селище. И по територия, и по население то е едно от най-малките в Каменица.

Основни махали са: Белячка, Ристина, Кюрчинска, Трънярска, Присойска и Дедо Иванова.

Селото е бедно, с малко обработваема площ, особено след като част от земите остават в сръбска територия.

След Ньойския договор стопаните, на които имотите са останали в Сръбско, били натоварени с тегоба: да плащат данък в сръбската община Бистър

за „прелазница“ - документ, който им дава право да обработват земята си. Това продължило до 1949 г. , като се изключат годините 1941-1944 г. След Ньойския договор започва изселване главно в Търговищко и Тузлука.


БРОЙ НАСЕЛЕНИЕ ПО ГОДИНИ

1866 г- 197 д.; 1880 - 222; 1900 - 269; 1910 - 304; 1926 -245; 1946 - 224; 1956 -163; 1975 - 49; 1985 - 22; 2001 - 14; 2010 - 9; 2020 - 1.

Към 2021 г. няма нито един целогодишно живеещ.


АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

От 1883 г.. до 1934 г. - към Бобешинска община

От 1934 г. до 1978 г. - към Долноселска община

От 1978 г. до 1983 г.. - към кметство Бобешино от Гюешевска селищна система

От 1983 г. до 1987 г. - към кметство Бобешино от Гърлянската селищна система

След 1987 г. селото е към кметство Бобешино, община Кюстендил.


ОБРАЗОВАНИЕ

Начално училище е построено през 1920 г. Функционира до 1958 г. Децата са учили в прогимназиите в Бобешино или в Долно село.


ПОМИНЪК

Главно земеделие и животновъдство.


През 1957 г. е основано ТКЗС „Граничар“, заедно със селата Бобешино, Жеравино и Коприва.

От 1960 г. селото е към ДЗС, Кюстендил, филиал Долно село

От 1963 г. - към ДЗС Раненци

От 1971 г. - към АПК Кюстендил, филиал Долно село

От 1979 г. - към АПК „Румена войвода“, Гърляно.

След 1991 г. - ликвидация, връщане на земята на бившите собственици и земята масово запустява.

Селото е електрифицирано през 1969 г.

С вода се снабдяват от местни източници.


Црешново
Общи данни
Население 1 човек[1] (15 март 2022 г.)
0,242 души/km²
Землище 4,959 km²
Надм. височина 1008 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 78543
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

ЛИТЕРАТУРА

Анастасов, Благой.. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящено на Географска област Каменица, Кюстендилско, София, 2011 г., стр. 208-211

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]