Коприва (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморска височина при бившето училище в Пащерска махала - 960 м

Надморска височина на махалите - от 950 м до 1100 м / мах. Нешовска/

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Коприва
Общи данни
Население 2 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,211 души/km²
Землище 9,471 km²
Надм. височина 963 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 38515
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Коприва е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Коприва се намира в планински район, близо до границата с Република Северна Македония, Географска област Каменица.

Отстои на 30 км западно от гр. Кюстендил.

Разположено е по склоновете на доловете от водосборния басейн на р. Коприва, на североизток от граничния гребен. Само Нешовска махала е по десния склон на Лопушанска река.

Гранично село. Голяма част от землището на селото, около 6 км, граничи с държавната граница на РС Македония.

Името си е добило от растението коприва, което е растяло в изобилие на мястото на заселването му.

Климат: умерено-континентален, с полупланински характер.

Селото е разпръснат тип, образувано от 7 махали: Китовска, Пащерска (център), Джабалска, Трабалци, Кочинска, Пищилска и Нешовска /в най-северозападната част на землището/.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1978/, кметство към Гюешевска селищна

система /1978-1983/, кметство към Гърлянска селищна система (1983--1987). От 1987 г. с. Коприва е към кметство Бобешино, община Кюстендил . [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 г. в махалите, които са на българска територия, жителите са 129 души.

От 2020 г. няма нито един целегодишно живеещ в село Коприва.

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2001 2010
Население 212 307 363 322 298 228 129 121 96 68 8 5

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантична крепост в местността „Градището“ („Чуката“) свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

До 1878 г. махалите на село Коприва са част от село Тръново (сега на територията на РС Македония). След Освобождението част от имотите им остават зад граница.

Село Тръново е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Тръновци, със 70 домакинства и 38 ергени.

В края на XIX век село Коприва има 7127 декара землище, от които 4534 дка гори, 2432 дка ниви, 161 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 789 овце, 336 кози, 137 говеда и 49 коня.

Основен поминък на населението са земеделието (ръж и овес), животновъдството /овце/ . Домашните занаяти са слабо развити.

През 1920 г. е открито училище в частна къща. През 1927 г. е построена училищна сграда в Пащерска махала. Децата са учили в прогимназиите в Гюешево, Бобешино и Долно село.

Началното училище "Св.св. Кирил и Методий" е функционирало до 1960 г.

Селото е имало Гранична застава от 1950-1965 г. След закриването на заставата там се открива Дом за социални грижи, в който са настанени жени с умствена изостаналост. През 2000 г.

е закрит, като 25 жени над 18 години са преместени в Дом за социални грижи в с. Преколница. Останалите са настанени в други домове.

През 1957 г., заедно със селата Бобешино, Жеравино и Црешньово, е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС Кюстендил,филиал Долно село, а от 1963 г. - към ДЗС Раненци.

От 1971 г. е към АПК Кюстендил, филиал Долно село; от 1973 г. - към АПК Раненци, а от 1979 г. – в състава на АПК „Румена войвода“ Гърляно. След 1991 г. следва ликвидация, връщане на земята

на бившите собственици или на техни наследници. Земята няма кой да я обработва, поради обезлюдяването.

Построени са стопански сгради: склад за жито, три овчарника, които се рушат.

Имало е смесен магазин до 2000 г. След това стоки от първа необходимост са докарвани с кола два пъти седмично... но вече няма никой.

Селото е електрифицирано (1968) .

Махалите са водоснабдени след 1978 г. от местни водоизточници.. Водата не е толкова добра за пиене, както в другите полупланински села в района, защото скалният състав на терена

е изграден главно от риодацити.

Овошките и дъбовата гора, главно цера, в последните 30 години са заразени от лишеи. Размножават се дивите прасета.

Природата е чиста.

Активни миграционни процеси започват още от 1878 г., хората се заселват в Кюстендил и Варненско.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Коприва принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк. Намира се на около 700 м. югоизточно от гробищата, в местността „Службище“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеон Венев Стоименов – роден в село Коприва. Туристически деятел: дълги години е председател на туристическото дружество „Мадарски конник“ в гр. Шумен. Създател на топографски карти. Загинал при неизяснени обстоятелства през 1989 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.280-283;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.20;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.161-163;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.318;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.78, 88, 133;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.24-25;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.113-115;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г. , стр. 189 -193.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]