Коприва (област Кюстендил)

Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

---

Коприва
Коприва 42.285896, 22.418991 Коприва
Общи данни
Население	1 човек (15 март 2024 г.) 0,127 души/km²
Землище	9,471 km²
Надм. височина	963 m
Пощ. код	2567
Тел. код	07935
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	38515
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Коприва е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Коприва се намира в планински район, близо до границата с Република Северна Македония, Географска област Каменица.

Отстои на 30 км западно от гр. Кюстендил.Надморска височина при бившето училище в Пащерска махала - 960 м. Надморска височина на махалите - от 950 м до 1100 м / мах. Нешовска/.

Разположено е по склоновете на доловете от водосборния басейн на р. Коприва, на североизток от граничния гребен. Само Нешовска махала е по десния склон на Лопушанска река.

Гранично село. Голяма част от землището на селото, около 6 км, граничи с държавната граница на РС Македония.

Името си е добило от растението коприва, което е растяло в изобилие на мястото на заселването му.

Климат: умерено-континентален, с полупланински характер.

Селото е разпръснат тип, образувано от 7 махали: Китовска, Пащерска (център), Джабалска, Трабалци, Кочинска, Пищилска и Нешовска /в най-северозападната част на землището/.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1978/, кметство към Гюешевска селищна

система /1978-1983/, кметство към Гърлянска селищна система (1983--1987). От 1987 г. с. Коприва е към кметство Бобешино, община Кюстендил . [1]

Население

През 1866 г. в махалите, които са на българска територия, жителите са 129 души.

От 2020 г. няма нито един целегодишно живеещ в село Коприва.

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1978	1984	2001	2010
Население	212	307	363	322	298	228	129	121	96	68	8	5

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантична крепост в местността „Градището“ („Чуката“) свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

До 1878 г. махалите на село Коприва са част от село Търново, днес на територията на Северна Македония). След Освобождението част от имотите им остават в Османската империя.

Село Тръново е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Тръновци, със 70 домакинства и 38 ергени.

В края на XIX век село Коприва има 7127 декара землище, от които 4534 дка гори, 2432 дка ниви, 161 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 789 овце, 336 кози, 137 говеда и 49 коня.

Основен поминък на населението са земеделието (ръж и овес), животновъдството /овце/ . Домашните занаяти са слабо развити.

През 1920 г. е открито училище в частна къща. През 1927 г. е построена училищна сграда в Пащерска махала. Децата са учили в прогимназиите в Гюешево, Бобешино и Долно село.

Началното училище „Св.св. Кирил и Методий“ е функционирало до 1960 г.

Селото е имало Гранична застава от 1950-1965 г. След закриването на заставата там се открива Дом за социални грижи, в който са настанени жени с умствена изостаналост. През 2000 г.

е закрит, като 25 жени над 18 години са преместени в Дом за социални грижи в с. Преколница. Останалите са настанени в други домове.

През 1957 г., заедно със селата Бобешино, Жеравино и Црешньово, е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС Кюстендил,филиал Долно село, а от 1963 г. - към ДЗС Раненци.

От 1971 г. е към АПК Кюстендил, филиал Долно село; от 1973 г. - към АПК Раненци, а от 1979 г. – в състава на АПК „Румена войвода“ Гърляно. След 1991 г. следва ликвидация, връщане на земята

на бившите собственици или на техни наследници. Земята няма кой да я обработва, поради обезлюдяването.

Построени са стопански сгради: склад за жито, три овчарника, които се рушат.

Имало е смесен магазин до 2000 г. След това стоки от първа необходимост са докарвани с кола два пъти седмично... но вече няма никой.

Селото е електрифицирано (1968) .

Махалите са водоснабдени след 1978 г. от местни водоизточници.. Водата не е толкова добра за пиене, както в другите полупланински села в района, защото скалният състав на терена

е изграден главно от риодацити.

Овошките и дъбовата гора, главно цера, в последните 30 години са заразени от лишеи. Размножават се дивите прасета.

Природата е чиста.

Активни миграционни процеси започват още от 1878 г., хората се заселват в Кюстендил и Варненско.

Религии

Село Коприва принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

• Оброк. Намира се на около 700 м. югоизточно от гробищата, в местността „Службище“.

Личности

• Симеон Венев Стоименов – роден в село Коприва. Туристически деятел: дълги години е председател на туристическото дружество „Мадарски конник“ в гр. Шумен. Създател на топографски карти. Загинал при неизяснени обстоятелства през 1989 г.

Литература

• Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.280-283;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.20;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.161-163;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.78, 88, 133;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.24-25;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.113-115;
• Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г. , стр. 189 -193.

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.