Коприва (област Кюстендил)
Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.
| Коприва | |
|---|---|
  Коприва  Коприва |
|
| Общи данни | |
| Население | 3 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 9,471 km² |
| Надм. височина | 963 m |
| Пощ. код | 2567 |
| Тел. код | 07935 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 38515 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
|
Община - кмет |
Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
Коприва е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Коприва се намира в планински район, близо до границата с Република Македония, в географската област Каменица, на жп.линията Кюстендил - Гюешево, на 30 км западно от гр. Кюстендил.
Селото е разпръснат тип, образувано от 7 махали: Китовска, Пещерска (център), Джабалска, Трабалци, Кочинска, Пищилска и Нешовска.
Климат: планински, умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1958), община Жилинци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1978 | 1984 | 2001 | 2010 |
| Население | 212 | 307 | 363 | 322 | 298 | 228 | 129 | 121 | 96 | 68 | 8 | 5 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантична крепост в местността „Градището“ („Чуката“) свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
До 1878 г. махалите на село Коприва са част от село Търново (сега на територията на Република Македония) което е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Тръновци със 70 домакинства и 38 ергени.
В края на XIX век селото има 7127 декара землище, от които 4534 дка гори, 2432 дка ниви, 161 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 789 овце, 336 кози, 137 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж и овес), животновъдството и домашните занаяти.
През 1927 г. е открито училище.
През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Жеравино и Црешнево е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1963 г. е в състава на ДЗС – с.раненци, а от 1979 г. – в състава на АПК „Румяна войвода“ – с. Гърляно.
Селото е електрифицирано (1968) и водоснабдено (1978). Построени са нови стопански сгради, дом за социални грижи и сграда на Селкооп.
Активни миграционни процеси.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Коприва принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Оброк. Намира се на около 700 м. югоизточно от гробищата, в местността „Службище“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Симеон Венев Стоименов – роден в село Коприва. Туристически деятел: дълги години е председател на туристическото дружество „Мадарски конник“ в гр. Шумен. Създател на топографски карти. Загинал при неизяснени обстоятелства през 1989 г.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.280-283;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.20;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.161-163;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.318;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.78, 88, 133;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.24-25;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.113-115;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
