Катрище

Катрище
	; Чешмата и църквата в центъра на селото
	Катрище Координати: 42°17′21.41″ с. ш. 22°49′53.81″ и. д. / 42.289283° с. ш. 22.831614° и. д. Катрище
Общи данни
Население	103 души (15 септември 2022 година); 8,61 души/km²
Землище	12,054 km²
Надм. височина	509 m
Пощ. код	2537
Тел. код	07917
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	36659
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Петър Паунов; Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
	Катрище в Общомедия

Катрище е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Катрище се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр.Кюстендил, на шосето с. Коняво - с. Горна Гращица - с. Невестино, в долното разширение на Тавалички дол, в диплите на Конявската планина.

Купно село, с обособени 7 махали: Минова, Молева, Сред село, Горна, Сапунджийска, Шулянска и Клисурска.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Данните за числеността на населението в с. Катрище според преброяванията през годините^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	800
1946	753
1956	618
1965	503
1975	377
1985	293
1992	259
2001	177
2011	140
2020	107

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от тракийски некропол от VII-VI век пр. Хр., от антична крепост в местността „Калето“ и от късноантичнна крепост в местността „Чуката“.

В турски регистри от 1576 г. селото е споменато като Катрища. Преди Освобождението е чифлишко село, притежавано от Даут бег, Забит ага и трети турчин, чието име не е запазено. СЛед Освобожданието чифликчиите турци напуснали селото, а впоследствие продали земята на българите изполичари, които я работели.

През 1893 г. селото има 7565 декара землище, от които 4622 дка ниви, 1800 дка гори, 507 дка естествени ливади, 193 дка овощни и зеленчукови градини, 443 дка лозя и се отглеждат 925 овце, 229 говеда и 76 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 9 воденици. Част от мъжете са ангажирани в производство на керемиди, друга част работят в мините в Бобов дол.

През 1930 г. е учредена кредитна кооперация „Съзнание“.

През 1949 г. е учредено ТКЗС „Георги Димитров“, което от 1982 г. е включено в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.

Изградена е помпена станция (1961), селото е електрифицирано (1946) и водоснабдено, част от улиците са асфалтирани.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Катрище принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметско наместничество Катрище.
Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1326 в Министерство на културата на Република България. Притежава библиотека с 4200 тома.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Свети Димитър“.
Параклис „Света Петка“.
Паметник на загиналите жители на Катрище по време на войните.
Минерален извор „Топлико“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Marin Georgiev Mitrev – lawyer

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.270-273.
Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.289;
Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 130.