Катрище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катрище
Чешмата и църквата в центъра на селото
Чешмата и църквата в центъра на селото
Общи данни
Население103 души[1] (15 септември 2022 година)
8,61 души/km²
Землище12,054 km²
Надм. височина509 m
Пощ. код2537
Тел. код07917
МПС кодКН
ЕКАТТЕ36659
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Катрище в Общомедия

Катрище е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Катрище се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр.Кюстендил, на шосето с. Коняво - с. Горна Гращица - с. Невестино, в долното разширение на Тавалички дол, в диплите на Конявската планина.

Купно село, с обособени 7 махали: Минова, Молева, Сред село, Горна, Сапунджийска, Шулянска и Клисурска.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Данните за числеността на населението в с. Катрище според преброяванията през годините[2]

Година на
преброяване
Численост
1934800
1946753
1956618
1965503
1975377
1985293
1992259
2001177
2011140
2020107

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от тракийски некропол от VII-VI век пр. Хр., от антична крепост в местността „Калето“ и от късноантичнна крепост в местността „Чуката“.

В турски регистри от 1576 г. селото е споменато като Катрища. Преди Освобождението е чифлишко село, притежавано от Даут бег, Забит ага и трети турчин, чието име не е запазено. СЛед Освобожданието чифликчиите турци напуснали селото, а впоследствие продали земята на българите изполичари, които я работели.

През 1893 г. селото има 7565 декара землище, от които 4622 дка ниви, 1800 дка гори, 507 дка естествени ливади, 193 дка овощни и зеленчукови градини, 443 дка лозя и се отглеждат 925 овце, 229 говеда и 76 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 9 воденици. Част от мъжете са ангажирани в производство на керемиди, друга част работят в мините в Бобов дол.

През 1930 г. е учредена кредитна кооперация „Съзнание“.

През 1949 г. е учредено ТКЗС „Георги Димитров“, което от 1982 г. е включено в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.

Изградена е помпена станция (1961), селото е електрифицирано (1946) и водоснабдено, част от улиците са асфалтирани.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Катрище принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество Катрище.
  • Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1326 в Министерство на културата на Република България. Притежава библиотека с 4200 тома.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Димитър“.
  • Параклис „Света Петка“.
  • Паметник на загиналите жители на Катрище по време на войните.
  • Минерален извор „Топлико“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Marin Georgiev Mitrev – lawyer

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.270-273.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.289;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 130.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]