Катрище
Катрище | |
Чешмата и църквата в центъра на селото | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 109 души[1] (15 март 2024 г.) 9,11 души/km² |
Землище | 12,054 km² |
Надм. височина | 509 m |
Пощ. код | 2537 |
Тел. код | 07917 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 36659 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Катрище в Общомедия |
Катрище е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Катрище се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр. Кюстендил, на шосето с. Коняво – с. Горна Гращица – с. Невестино, в долното разширение на Тавалички дол, в подножието на Конявската планина.
Купно село, с обособени 7 махали: Минова, Молева, Сред село, Горна, Сапунджийска, Шулянска и Клисурска.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949 – 1958), община Коняво (1958 – 1959), община Горна Гращица (1959 – 1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Данните за числеността на населението в с. Катрище според преброяванията през годините[3]
|
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от тракийски плосък некропол от VII – VI век пр.н.е.[4], от антична крепост в местността „Калето“ и от късноантична крепост в местността „Чуката“.
В турски регистри от 1576 г. селото е споменато като Катрища. Преди Освобождението е чифлишко село, притежавано от Даут бег, Забит ага и трети турчин, чието име не е запазено. След Освобождението чифликчиите турци напуснали селото, а впоследствие продали земята на българите изполичари, които я работели.
През 1893 г. селото има 7565 дка землище, от които 4622 дка ниви, 1800 дка гори, 507 дка естествени ливади, 193 дка овощни и зеленчукови градини, 443 дка лозя и се отглеждат 925 овце, 229 говеда и 76 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 9 воденици. Част от мъжете са ангажирани в производство на керемиди, друга част работят в мините в Бобов дол.
През 1930 г. е учредена кредитна кооперация „Съзнание“.
През 1949 г. е учредено ТКЗС „Георги Димитров“, което от 1982 г. е включено в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.
Изградена е помпена станция (1961), селото е електрифицирано (1946) и водоснабдено, част от улиците са асфалтирани.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Катрище принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметско наместничество Катрище.
- Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1326 в Министерство на културата на Република България. Притежава библиотека с 4200 тома.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Свети Димитър“.
- Параклис „Света Петка“.
- Паметник на загиналите жители на Катрище по време на войните.
- Минерален извор „Топлико“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.270-273.
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 130.
Други
[редактиране | редактиране на кода]-
Църквата и кметството
-
Читалище „Светлина“
-
Паметник на падналите през войните
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 289.
- ↑ Дигитална библиотека на Националния Статистически Институт-Каталог с. 163, https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010007504, посетен на 3 февруари 2022
- ↑ Бонев, Велислав. Археометрично изследване на метални изделия от медни сплави от Тракия (І хил. пр. Хр.) (pdf) // Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019. с. 42. Посетен на 2023-03-21.
|