Катрище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Катрище
Чешмата и църквата в центъра на селото
Чешмата и църквата в центъра на селото
Общи данни
Население 117 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,054 km²
Надм. височина 514 m
Пощ. код 2537
Тел. код 07917
МПС код КН
ЕКАТТЕ 36659
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Катрище в Общомедия

Катрище е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Катрище се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр.Кюстендил, на шосето с.Коняво - с.Горна Гращица - с.Невестино, в долното разширение на Тавалички дол, в диплите на Конявската планина.

Купно село, с обособени 7 махали : Минова, Молева, Сред село, Горна, Сапунджийска, Шулянска и Клисурска.

Климат : умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 347 534 655 725 800 753 618 503 377 300 130

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от тракийски некропол от VII-VI в.пр.Хр., от антична крепост в местността "Калето" и от късноантичнна крепост в местността "Чуката".

В турски регистри от 1576 г. селото е споменато като Катрища. Преди Освобождението е чифлишко село, притежавано от Даут бег, Забит ага и трети турчин, чието име не е запазено. СЛед Освобожданието чифликчиите турци напуснали селото, а впоследствие продали земята на българите изполичари, които я работели.

През 1893 г. селото има 7565 декара землище, от които 4622 дка ниви, 1800 дка гори, 507 дка естествени ливади, 193 дка овощни и зеленчукови градини, 443 дка лозя и се отглеждат 925 овце, 229 говеда и 76 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 9 воденици. Част от мъжете са ангажирани в производство на керемиди, друга част работят в мините в Бобов дол.

През 1930 г. е учредена кредитна кооперация "Съзнание".

През 1949 г. е учредено ТКЗС"Георги Димитров", което от 1982 г. е включено в състава на АПК"Димитър Благоев" - с.Коняво.

Изградена е помпена станция (1961), селото е електрифицирано (1946) и водоснабдено, част от улиците са асфалтирани.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Катрище принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество Катрище.
  • Читалище "Светлина" - действащо читалище, регистрирано под номер 1326 в Министерство на културата на Република България. Притежава библиотека с 4200 тома.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Димитър“.
  • Параклис "Света Петка".
  • Паметник на загиналите жители на Катрище по време на войните.
  • Минерален извор "Топлико".

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Marin Georgiev Mitrev - lawyer

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.270-273.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.289;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с. 130.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]