Ивановци (област Кюстендил)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ивановци.

Ивановци
Ивановци 42.366936, 22.513808 Ивановци
Общи данни
Население	1 човек (31 декември 2025 г.) 0,0674 души/km²
Землище	14,843 km²
Надм. височина	1026 m
Пощ. код	2562
Тел. код	09314
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	32144
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Ива̀новци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Ивановци се намира в планински район, в географската област Каменица, по южните стръмни склонове на гребена Бричище на Чудинската планина, от двете страни на река Ломничка.

Селото е разпръснат тип, образувано от 7 главни махали. Ранова, Мишова, Клинчарска, Селото, Селище.

Умерено континентален планински климат.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), община Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	1992	2001	2010	2015
Население	258	309	518	576	401	270	145	57	26	31	17	8	4

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Множеството могили и останките от некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Ивановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Ивановци като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак със 17 домакинства и 11 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Йованкофча с 1 данъкоплатец.

В края на XIX век селото има 7660 декара землище, от които 1216 дка гори, 4880 дка ниви, 1264 дка естествени ливади и 300 дка селска мера и пасища и се отглеждат 673 овце, 233 кози, 140 говеда и 57 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.

В селото има училище и църква „Свети Пантелеймон“ (1920 г.). През 1918 г. е открита военна мандра.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Дружба“, заедно със селата Ломница, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.

Селото е електрифицирано и частично водоснабдено (1969 – 1970), открит е смесен магазин.

Активни миграционни процеси.

От 2011 година селото остава без хора.

Религии

Село Ивановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

• Църква „Свети Пантелеймон“. Намира се над селото, в местността „Пантеле“, в непосредствена близост до границата на Република България с Република Сърбия. Построена е през 1869 г. Представлява трикорабна едноапсидна църква с колони. От западната страна е изграден открит нартекс с колони. Иконостасът е дървена направа, с оригинални композиционни мотиви. Олтарните двери са резбовани, украсени с медальони на светци. Църквата няма стенописна украса.
• Параклис „Света Богородица“. Намира се на около 1000 метра северозападно от гробищата, в местността „Манастирище“. Малка паянтова постройка.
• Оброк „Свети Еремия“. Намира се на около 500 м. северно от гробищата, в местността „Свети Иван“. Оброкът е отбелязан с малък параклис.
• Оброк „Света Троица“, „Свети Петър“ и „Свети Илия“. Намира се на около 1000 метра северозападно от гробищата, в местността „Манастирище“.

Редовни събития

Ежегодно на 9 август се прави курбан и се провежда общоселски събор в местността „пантеле“.

Личности

Родени в Ивановци

• Йордан Аризанов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, земеделец (работник), 2 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен

Литература

• Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.316 – 320;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.411;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.187 и 201;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.89 и 128;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.22 – 23;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.111 – 113;