Радловци

Радловци
	Радловци Координати: 42°18′51.93″ с. ш. 22°38′05.98″ и. д. / 42.314426° с. ш. 22.634996° и. д. Радловци
Общи данни
Население	136 души (15 септември 2022 г.); 11,8 души/km²
Землище	11,545 km²
Надм. височина	673 m
Пощ. код	2548
Тел. код	07929
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	61457
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Петър Паунов; Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Радловци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Радловци се намира в Кюстендилската котловина, северозападно от гр.Кюстендил, по източните склонове на планината Лисец.

Селото е разпръснат тип, съставено от махали: Горна, Долна, Станкова, Средселска.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Соволяно (1949 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година	1866	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2010
Население	323	348	537	672	645	645	495	416	297	252	128

История[редактиране | редактиране на кода]

Трако-римска четириколка ot III в., открита край с. Радловци

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище в местността „Мрамор“ и късноантична крепост в местността „Цуклев чукар“ свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

В турски данъчни регистри от XVI век селото се споменава като Радиловци (1570), Радлуфча и Радлофча (1576). През 1866 г. селото има 45 домакинства с 323 жители. В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Радловци.

В края на XIX век селото има 8525 декара землище, от които 4413 дка ниви, 2396 дка гори, 862 дка ливади, 600 дка пасища, 187 дка лозя, 67 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 819 овце, 237 говеда, 117 кози и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (пшеница, царевица, тютюн) и животновъдството.

След Освобождението е открито училище в частна сграда, а през 1935 г. е построена нова училищна сграда.

През 1890 г. е построена църква „Благовещение“.

През 1907 г. се учредява Земеделско спестовно-заемно дружество „Тютюнев лист“, което през 1923 г. се преименува в Кредитна кооперация „Тютюнев лист“. Кооперацията извършва кредитиране, открива магазин за потребителски стоки и пивница, изкупува селскостопански произведения, изварява ракия. През 1947 г. става всестранна кооперация, през 1952 г. – селкооп, а през 1960 г. влиза в състава на РПК „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1932 г. е открито читалище „Изгрев“. Селото е отчасти водоснабдено (1927) и електрифицирано (1941).

През 1956 г. се създава ТКЗС „Напредък“, което през 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с.Драговищица.

Водоснабдяването на селото завършва през 1971 г. Асфалтирани са центърът на селото и шосето за Кюстендил (1978). Отрит е фелдшерски здравен пункт. Построена е административна сграда за кметството, здравната служба, библиотеката и киното. Строят се множество нови масивни обществени и частни сгради.

Активни са миграционните процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Радловци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметско наместничество.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква "Благовещение”. Еднокорабна едноапсидна църква със сводест таван. От надпис в църквата се установява че е построена през 1890 г. и изографисана през 1891 г. Иконостасните икони са дело на живописеца Кръстю Николов от село Лазарополе, сега в Северна Македония.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Кьосев (1918 – 2001), скулптор и художник.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.312 – 316;
Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с.553 и 665.
Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.160.