Церовица

Церовица
	Церовица Координати: 42°20′52.21″ с. ш. 22°31′55.24″ и. д. / 42.347837° с. ш. 22.532013° и. д. Церовица
Общи данни
Население	12 души (15 септември 2022 година); 1,23 души/km²
Землище	9,899 km²
Надм. височина	957 m
Пощ. код	2567
Тел. код	07935
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	78447
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Петър Паунов; Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Надморска височина при жп спирката 748 м, при черквата - 807 м, при махала Бело каменье - 950-1050 м

Вижте пояснителната страница за други значения на Церовица.

Церовица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Село Церовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г., под името Церовец.

В Списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. е записано под името Черовиче.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено от двете страни на р. Бистрица. По-голямата част от махалите са по южните склонове на левия бряг на реката, в Чудинската планина.

Две от махалите - Бело каменье и Влаовец, са на десния по-висок и по-стръмен бряг на р. Бистрица, в Лисец планина.

Името на селото е образувано от вида дъб - цер.

През землището на селото минава жп линията Кюстендил-Гюешево. Спирка Церовица е на 19 км от Кюстендил и е открита през 1910 г., когато е пусната жп линията.

По асфалтовия път от Кюстендил, през Гърляно и Долно село, разстоянието е 28 км. От Кюстендил, през Соволяно до Церовица, е 23 км. Последните 6 км от този път е черен и затова рядко се използва.

Освен жп връзка селото има автобусна връзка с Кюстендил в петък, само през летните месеци.

Церовица е разпръснат тип селище. Състои се от махалите: Самарджийска, Паргова, Козарска, Божурина, Вировска, Пешова, Митрева, Горна, Златкова, Рекалийска, Бело каменье и Влаовец.

Някои родове и фамилии след разселването си са дали имена на подмахали.

Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер

Население[редактиране | редактиране на кода]

1866 г. - 287 д.; 1880 - 300; 1900 - 377; 1920 - 530 ; 1934 - 578; 1956 - 387; 1975 - 154; 1985 - 100; 2001 - 48; 2010 - 39; 2020 - 16.

Към средата на 2021 г. постоянно живеят 14 души.

Административна принадлежност[редактиране | редактиране на кода]

1883-1934 - към община Ломница

1934-1978 - към Долноселска община.

1978-1983 - кметство към Гюешевска селищна система

От 1983-1987 - кметство към Гърлянска селищна система

След закриването на селищните системи през 1987 г., село Церовица е кметство към община Кюстендил. Обслужва се от назначаван от кмета на община Кюстендил кметски наместник,

който отговаря за още няколко села в Каменица.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Населението се е занимавало главно със земеделие и скотовъдство. Били развити и домашни занаяти.

На река Бистрица са тракали няколко воденици-караджейки. Дълги години е имало и дъскорезница - банциг на ток.

До към 1993 г. на спирката са действали смесен магазин и пивница.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История[редактиране | редактиране на кода]

Черквата „Св. Богородица“ е от 1895 г. До нея са селските гробища.

От 1905 г. има начално училище, което функционира до 1969 г.

Учениците са учили в прогимназията в Долно село, а някои от североизточните махали - в с. Ломница.

Още през 1929 г. в с. Церовица е учредена Кредитна кооперация. От 1948 г. тя става Селкооп, който разкрива магазини в селата Ломница, Чудинци, Гурбановци, Ивановци, Кършалево.

Съществува до 1960 г.

ТКЗС е образувано през 1956 г. От 1960 г. селото е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село. От 1963 г. е към ДЗС Раненци.

От 1971 г. е към АПК, Кюстендил, филиал Долно село, а от 1979 г. - към АПК „Румена войвода“ Гърляно.

След 1991 г. следва ликвидация, връщане на земята на бившите собствениции. Построените по време на колективизацията обори, овчарници и други стопански сгради са разпродадени. Някои от махалите се облезлюдяват и повече от земята пустее. Старите овошки и церовата дъбова гора е нападната от лишеи. Увеличава се популацията на диви прасета.

Селото е електрифицирано през 1966 г.

Махалите са водоснабдени от 1967 г. насам от местни водоизточници.

В селото има „света вода“ под Митрева махала в Дълбоки дол. Лекува рани и очи. Теренът около нея е обрасъл.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}