Церовица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморска височина при жп спирката 748 м, при черквата - 807 м, при махала Бело каменье - 950-1050 м

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Церовица.

Церовица
Общи данни
Население 12 души[1] (15 юни 2020 г.)
1,73 души/km²
Землище 9,899 km²
Надм. височина 957 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 78447
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Церовица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Село Церовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г., под името Церовец.

В Списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. е записано под името Черовиче.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено от двете страни на р. Бистрица. По-голямата част от махалите са по южните склонове на левия бряг на реката, в Чудинската планина.

Две от махалите - Бело каменье и Влаовец, са на десния по-висок и по-стръмен бряг на р. Бистрица, в Лисец планина.

Името на селото е образувано от вида дъб - цер.

През землището на селото минава жп линията Кюстендил-Гюешево. Спирка Церовица е на 19 км от Кюстендил и е открита през 1910 г., когато е пусната жп линията.

По асфалтовия път от Кюстендил, през Гърляно и Долно село, разстоянието е 28 км. От Кюстендил, през Соволяно до Церовица, е 23 км. Последните 6 км от този път е черен

и затова рядко се използва.

Освен жп връзка селото има автобусна връзка с Кюстендил в петък, само през летните месеци.

Церовица е разпръснат тип селище. Състои се от махалите: Самарджийска, Паргова, Козарска, Божурина, Вировска, Пешова, Митрева, Горна, Златкова, Рекалийска, Бело каменье и Влаовец.

Някои родове и фамилии след разселването си са дали имена на подмахали.

Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер


БРОЙ НАСЕЛЕНИЕ

1866 г. - 287 д.; 1880 - 300; 1900 - 377; 1920 - 530 ; 1934 - 578; 1956 - 387; 1975 - 154; 1985 - 100; 2001 - 48; 2010 - 39; 2020 - 16.

Към средата на 2021 г. постоянно живеят 14 души.


АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

1883-1934 - към община Ломница

1934-1978 - към Долноселска община.

1978-1983 - кметство към Гюешевска селищна система

От 1983-1987 - кметство към Гърлянска селищна система

След закриването на селищните системи през 1987 г., село Церовица е кметство към община Кюстендил. Обслужва се от назначаван от кмета на община Кюстендил кметски наместник,

който отговаря за още няколко села в Каменица.


ПОМИНЪК

Населението се е занимавало главно със земеделие и скотовъдство. Били развити и домашни занаяти.

На река Бистрица са тракали няколко воденици-караджейки. Дълги години е имало и дъскорезница - банциг на ток.

До към 1993 г. на спирката са действали смесен магазин и пивница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Черквата "Св. Богородица" е от 1895 г. До нея са селските гробища.

От 1905 г. има начално училище, което функционира до 1969 г.

Учениците са учили в прогимназията в Долно село, а някои от североизточните махали - в с. Ломница.

Още през 1929 г. в с. Церовица е учредена Кредитна кооперация. От 1948 г. тя става Селкооп, който разкрива магазини в селата Ломница, Чудинци, Гурбановци, Ивановци, Кършалево.

Съществува до 1960 г.

ТКЗС е образувано през 1956 г. От 1960 г. селото е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село. От 1963 г. е към ДЗС Раненци.

От 1971 г. е към АПК, Кюстендил, филиал Долно село, а от 1979 г. - към АПК "Румена войвода" Гърляно.

След 1991 г. следва ликвидация, връщане на земята на бившите собствениции. Построените по време на колективизацията обори, овчарници

и други стопански сгради са разпродадени. Някои от махалите се облезлюдяват и повече от земята пустее. Старите овошки и церовата дъбова гора е нападната от лишеи. Увеличава се популацията

на диви прасета.

Селото е електрифицирано през 1966 г.

Махалите са водоснабдени от 1967 г. насам от местни водоизточници.

В селото има "света вода" под Митрева махала в Дълбоки дол. Лекува рани и очи. Теренът около нея е обрасъл.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Районът е известен с богатството си от билки, гъби и диви животни.

Името на самото село произхожда от „цер“ – вид дъб или от „цяр“ – билка.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Годишният събор на селото се провежда в края на месец август, на Голяма Богородица, близо до бившата училищна сграда и черквата.


РЕЛИГИЯ

Източно-православна

Село Церовица е към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил


ЛИТЕРАТУРА

Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г., стр. 231-236

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]