Кюстендил (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Кюстендил)
Кюстендил (община)
Map of Kyustendil municipality (Kyustendil Province).png
      
Герб
Общи данни
ОбластОбласт Кюстендил
Площ979.91 km²
Население62 492 души
Адм. центърКюстендил
Брой селища72
Управление
КметПетър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Общ. съвет37 съветници
  • КП „Кюстендил“ (19)
  • „За промяна“ (8)
  • Зелена партия (3)
  • АБВ (3)
  • БДЦ (2)
  • Коалиция за Кюстендил (2)
Bulgaria Kyustendil Municipality geographic map bg.svg
Кюстендил (община) в Общомедия

Община Кюстендил се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Кюстендил. С площта си от 979,915 km2 е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-о място). Община Кюстендил е най-западната община в България (крайна западна точка връх Китка). Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток Кюстендилската котловина с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река Струма, източно от село Нови чифлик се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в.

На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките Соволянска Бистрица и Банщица (Глогошка река) се издига куполообразната планина Лисец с връх Връшник (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800 – 1000 m) Каменишка котловина, която се отводнява от горното течение на река Соволянска Бистрица и нейните притоци.

Южно от двете котловини и планината Лисец се извисява високата Осоговска планина. Тя се свързва на север с планината Лисец чрез седловината Вратца В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високия ѝ връх Руен (2251 m), разположен на границата със Северна Македония.

Между Каменишката котловина и планината Лисец на югоизток и долината на река Драговищица (десен приток на Струма) на север, по границата с Република Сърбия в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на Чудинска планина. Нейната максимална височина е връх Арамлия (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село Гурбановци.

Северно от река Драговищица и западно от нейния ляв приток Уйнешка река, отново по границата със Сърбия се простират югоизточните склонове на Изворска планина с връх Плазая (1087 m), разположен западно от с. Горно Уйно в близост до държавната ни граница.

Между Земенския пролом на река Струма на изток, река Драговищица на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на Земенска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината е Силни връх (1245 m), издигащ се северозападно от пролома.

И накрая, на изток от Земенския пролом и северно от Кюстендилската котловина, в североизточната част на общината се простират югозападните части на Конявска планина с двата си най-високи дяла – Риша планина (връх Риш, 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх Виден, 1487 m), разположен северно от села Таваличево.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Кюстендил е река Струма, която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град Земен и се насочва на юг през забележителния Земенски пролом. При село Раждавица излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на Кюстендилската котловина. Източно от село Нови чифлик навлиза в община Невестино. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река ШегаваКонявска планина) и шест по-големи десни притоци: Бресница, Драговищица (долното течение, води началото си от Сърбия), Соволянска Бистрица, Банщица (Глогошка река), Новоселска река и Берсинска река (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината).

Най-южната част на общината, землищата на селата Сажденик, Цървена ябълка и Савойски се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река Елешница.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 60 681 100,00
Българи 52 496 86,51
Турци 30 0,05
Цигани 5 210 8,59
Други 178 0,29
Не се самоопределят 315 0,52
Не отговорили 2 952 4,86

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 72 населени места с общо население 49 080 души към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Кюстендил, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Багренци 581 8,137 Лелинци 16 5,633
Берсин 170 10,740 Леска - 7,778
Блатец 9 7,459 Лисец - 7,501
Бобешино 8 14,506 Лозно 706 11,610
Богослов 286 31,243 Ломница 2 13,534
Буново 23 20,437 Мазарачево 32 17,937
Вратца 185 18,103 Вратица, Враца, Мирово Николичевци 362 5,719
Гирчевци 139 2,563 Нови чифлик 159 3,050
Горановци 81 20,486 Ново село 14 33,724
Горна Брестница 50 7,724 Пиперков чифлик 813 3,564
Горна Гращица 295 12,153 Полетинци 6 9,877
Горно Уйно 15 27,057 Полска Скакавица 19 33,333
Грамаждано 283 6,935 Преколница 72 17,977
Граница 478 14,300 Радловци 107 11,545
Гурбановци 1 5,721 Раждавица 224 15,562 Ръждавица
Гърбино 6 15,796 Раненци 88 43,962 Ранинци
Гърляно 77 11,851 Режинци - 3,790 Ръжинци
Гюешево 168 17,256 Ръсово 18 9,508
Дворище 128 5,823 Савойски - 18,283 Ат кория
Дождевица - 8,554 Дъждевица Сажденик 2 31,241
Долна Гращица 77 4,998 Скриняно 204 7,265
Долно село 33 21,738 Слокощица 1437 15,043
Долно Уйно 11 10,748 Соволяно 585 15,067
Драговищица 446 43,524 Стенско 124 6,698
Жабокрът 595 3,735 Таваличево 269 25,262
Жеравино 1 6,079 Търновлаг 91 2,878
Жиленци 896 25,797 Жилинци Търсино 11 4,372
Ивановци 1 14,843 Церовица 12 9,899
Каменичка Скакавица 46 25,070 Каменишка Скакавица Црешново 3 4,959
Катрище 100 12,054 Цървена ябълка 2 23,293
Коняво 740 13,102 Цървендол - 4,196 Цървени дол
Копиловци 550 3,454 Цървеняно 31 29,678
Коприва 1 9,471 Чудинци 3 9,698
Кутугерци 6 12,228 Шипочано 70 7,283
Кършалево 5 6,464 Кръшалево Шишковци 399 7,749
Кюстендил 35888 18,720 Ябълково 820 2,578
ОБЩО 49080 979,915 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. Савойски;
  • МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
  • МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. Слокощица) за отделно населено място – с. Пиперков чифлик;
  • МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. Жабокрът) за отделно населено място – с. Ябълково;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Вратца (Вратица, Враца) на с. Мирово;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. Кършалево без административен акт;
  • между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване;
  • Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. Грамаждано;
  • указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Гирчевци и го присъединява като квартал на с. Жабокрът;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци;
– обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. Драговищица;
– признава н.м. Щърбец (от с. Горановци) за отделно населено място – м. Щърбец;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. Долно село;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. Дождевица;
– осъвременява името на с. Жилинци на с. Жиленци;
– уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. Каменичка Скакавица;
– уточнява името на с. Ранинци на с. Раненци;
– уточнява емето на с. Ръжинци на с. Режинци;
– уточнява името на с. Цървени дол на с. Цървендол;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Николичевци и го присъединява като квартал на с. Скриняно;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване;
– заличава м. Долна Брестница и я присъединява като квартал на с. Жиленци;
– заличава м. Щърбец и я присъединява като квартал на с. Ломница;
  • Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. Грамаждано и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил;
  • Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. Раждавица;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. Скриняно и го признава за отделно населено място – с. Николичевци;
  • Указ № 13/обн. 29 януари 1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. Вратца.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията СофияКюстендилГюешево.

През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 215,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]