Община Кюстендил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Кюстендил
Map of Kyustendil municipality (Kyustendil Province).png
Общи данни
Област Област Кюстендил
Площ 979.91 km²
Население 62 492 души
Адм. център Кюстендил
Брой селища 72
Управление
Кмет Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Общ. съвет 37 съветници
   КП „КЮСТЕНДИЛ“ (19)
   „ЗА ПРОМЯНА“ (8)
   ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ (3)
   АБВ (3)
   БДЦ (2)
   КОАЛИЦИЯ ЗА КЮСТЕНДИЛ (2)

Община Кюстендил се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Кюстендил.

Изглед от центъра на град Кюстендил

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на Област Кюстендил. С площта си от 979,915 km2 е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-то място). Община Кюстендил е най-западната община в България (крайна западна точка връх Китка). Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток Кюстендилската котловина с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река Струма, източно от село Нови чифлик се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в.

На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките Соволянска Бистрица и Банщица (Глогошка река) се издига куполообразната планина Лисец с връх Връшник (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800 – 1000 m) Каменишка котловина, която се отводнява от горното течение на река Соволянска Бистрица и нейните притоци.

Южно от двете котловини и планината Лисец се извисява високата Осоговска планина. Тя се свързва на север с планината Лисец чрез седловината Вратца В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високият ѝ връх Руен (2251 m), разположен на границата с Република Македония.

Между Каменишката котловина и планината Лисец на югоизток и долината на река Драговищица (десен приток на Струма) на север, по границата с Република Сърбия в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на Чудинска планина. Нейната максимална височина е връх Арамлия (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село Гурбановци.

Северно от река Драговищица и западно от нейния ляв приток Уйнешка река, отново по границата със Сърбия се простират югоизточните склонове на Изворска планина с връх Плазая (1087 m), разположен западно от с. Горно Уйно в близост до държавната ни граница.

Между Земенския пролом на река Струма на изток, река Драговищица на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на Земенска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината е Силни връх (1245 m), издигащ се северозападно от пролома.

И накрая, на изток от Земенския пролом и северно от Кюстендилската котловина, в североизточната част на общината се простират югозападните части на Конявска планина с двата си най-високи дяла – Риша планина (връх Риш, 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх Виден, 1487 m), разположен северно от села Таваличево.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Кюстендил е река Струма, която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град Земен и се насочва на юг през забележителния Земенски пролом. При село Раждавица излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на Кюстендилската котловина. Източно от село Нови чифлик навлиза в община Невестино. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река ШегаваКонявска планина) и шест по-големи десни притоци: Бресница, Драговищица (долното течение, води началото си от Сърбия), Соволянска Бистрица, Банщица (Глогошка река), Новоселска река и Берсинска река (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината).

Най-южната част на общината, землищата на селата Сажденик, Цървена ябълка и Савойски се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река Елешница.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 60 681 100,00
Българи 52 496 86,51
Турци 30 0,05
Цигани 5 210 8,59
Други 178 0,29
Не се самоопределят 315 0,52
Не отговорили 2 952 4,86

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 72 населени места с общо население 60 681 души (01.02.11 г.).[2].

Списък на населените места в Община Кюстендил, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Багренци 675 8,137 Лелинци 34 5,633
Берсин 178 10,740 Леска 1 7,778
Блатец 23 7,459 Лисец 7 7,501
Бобешино 36 14,506 Лозно 824 11,610
Богослов 371 31,243 Ломница 7 13,534
Буново 15 20,437 Мазарачево 66 17,937
Вратца 224 18,103 Вратица, Враца, Мирово Николичевци 415 5,719
Гирчевци 143 2,563 Нови чифлик 188 3,050
Горановци 95 20,486 Ново село 30 33,724
Горна Брестница 65 7,724 Пиперков чифлик 959 3,564
Горна Гращица 389 12,153 Полетинци 16 9,877
Горно Уйно 13 27,057 Полска Скакавица 50 33,333
Грамаждано 303 6,935 Преколница 120 17,977
Граница 567 14,300 Радловци 130 11,545
Гурбановци 2 5,721 Раждавица 278 15,562 Ръждавица
Гърбино 3 15,796 Раненци 136 43,962 Ранинци
Гърляно 144 11,851 Режинци 2 3,790 Ръжинци
Гюешево 224 17,256 Ръсово 48 9,508
Дворище 159 5,823 Савойски 7 18,283 Ат кория
Дождевица 10 8,554 Дъждевица Сажденик 2 31,241
Долна Гращица 106 4,998 Скриняно 228 7,265
Долно село 104 21,738 Слокощица 1684 15,043
Долно Уйно 13 10,748 Соволяно 685 15,067
Драговищица 454 43,524 Стенско 165 6,698
Жабокрът 682 3,735 Таваличево 309 25,262
Жеравино 3 6,079 Търновлаг 132 2,878
Жиленци 1161 25,797 Жилинци Търсино 22 4,372
Ивановци 2 14,843 Церовица 30 9,899
Каменичка Скакавица 86 25,070 Каменишка Скакавица Црешново 12 4,959
Катрище 140 12,054 Цървена ябълка 6 23,293
Коняво 832 13,102 Цървендол 2 4,196 Цървени дол
Копиловци 681 3,454 Цървеняно 47 29,678
Коприва 5 9,471 Чудинци 2 9,698
Кутугерци 9 12,228 Шипочано 102 7,283
Кършалево 7 6,464 Кръшалево Шишковци 526 7,749
Кюстендил 44532 18,720 Ябълково 953 2,578
ОБЩО 60681 979,915 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. Савойски;
  • МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
  • МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. Слокощица) за отделно населено място – с. Пиперков чифлик;
  • МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. Жабокрът) за отделно населено място – с. Ябълково;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Вратца (Вратица, Враца) на с. Мирово;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. Кършалево без административен акт;
  • между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване;
  • Указ № 21/обн. 27.01.1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. Грамаждано;
  • указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Гирчевци и го присъединява като квартал на с. Жабокрът;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци;
– обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. Драговищица;
– признава н.м. Щърбец (от с. Горановци) за отделно населено място – м. Щърбец;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. Долно село;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. Дождевица;
– осъвременява името на с. Жилинци на с. Жиленци;
– уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. Каменичка Скакавица;
– уточнява името на с. Ранинци на с. Раненци;
– уточнява емето на с. Ръжинци на с. Режинци;
– уточнява името на с. Цървени дол на с. Цървендол;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Николичевци и го присъединява като квартал на с. Скриняно;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване;
– заличава м. Долна Брестница и я присъединява като квартал на с. Жиленци;
– заличава м. Щърбец и я присъединява като квартал на с. Ломница;
  • Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. Грамаждано и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил;
  • Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. Раждавица;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. Скриняно и го признава за отделно населено място – с. Николичевци;
  • Указ № 13/обн. 29.01.1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. Вратца.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията СофияКюстендилГюешево.

През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 215,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ