Кюстендил (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Кюстендил)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кюстендил (община)
Map of Kyustendil municipality (Kyustendil Province).png
      
Герб
Общи данни
Област Област Кюстендил
Площ 979.91 km²
Население 62 492 души
Адм. център Кюстендил
Брой селища 72
Управление
Кмет Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Общ. съвет 37 съветници
• КП „Кюстендил“ (19)
• „За промяна“ (8)
• Зелена партия (3)
• АБВ (3)
• БДЦ (2)
• Коалиция за Кюстендил (2)
Bulgaria Kyustendil Municipality geographic map bg.svg
Кюстендил (община) в Общомедия

Община Кюстендил се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Кюстендил. С площта си от 979,915 km2 е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-о място). Община Кюстендил е най-западната община в България (крайна западна точка връх Китка). Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток Кюстендилската котловина с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река Струма, източно от село Нови чифлик се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в.

На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките Соволянска Бистрица и Банщица (Глогошка река) се издига куполообразната планина Лисец с връх Връшник (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800 – 1000 m) Каменишка котловина, която се отводнява от горното течение на река Соволянска Бистрица и нейните притоци.

Южно от двете котловини и планината Лисец се извисява високата Осоговска планина. Тя се свързва на север с планината Лисец чрез седловината Вратца В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високия ѝ връх Руен (2251 m), разположен на границата със Северна Македония.

Между Каменишката котловина и планината Лисец на югоизток и долината на река Драговищица (десен приток на Струма) на север, по границата с Република Сърбия в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на Чудинска планина. Нейната максимална височина е връх Арамлия (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село Гурбановци.

Северно от река Драговищица и западно от нейния ляв приток Уйнешка река, отново по границата със Сърбия се простират югоизточните склонове на Изворска планина с връх Плазая (1087 m), разположен западно от с. Горно Уйно в близост до държавната ни граница.

Между Земенския пролом на река Струма на изток, река Драговищица на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на Земенска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината е Силни връх (1245 m), издигащ се северозападно от пролома.

И накрая, на изток от Земенския пролом и северно от Кюстендилската котловина, в североизточната част на общината се простират югозападните части на Конявска планина с двата си най-високи дяла – Риша планина (връх Риш, 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх Виден, 1487 m), разположен северно от села Таваличево.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Кюстендил е река Струма, която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град Земен и се насочва на юг през забележителния Земенски пролом. При село Раждавица излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на Кюстендилската котловина. Източно от село Нови чифлик навлиза в община Невестино. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река ШегаваКонявска планина) и шест по-големи десни притоци: Бресница, Драговищица (долното течение, води началото си от Сърбия), Соволянска Бистрица, Банщица (Глогошка река), Новоселска река и Берсинска река (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината).

Най-южната част на общината, землищата на селата Сажденик, Цървена ябълка и Савойски се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река Елешница.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 60 681 100,00
Българи 52 496 86,51
Турци 30 0,05
Цигани 5 210 8,59
Други 178 0,29
Не се самоопределят 315 0,52
Не отговорили 2 952 4,86

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 72 населени места с общо население 54 681 души (01.02.2022 г.).[2].

Списък на населените места в община Кюстендил, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Багренци 568 8,137 Лелинци 9 5,633
Берсин 79 10,740 Леска 0 7,778
Блатец 6 7,459 Лисец 2 7,501
Бобешино 12 14,506 Лозно 773 11,610
Богослов 285 31,243 Ломница 1 13,534
Буново 4 20,437 Мазарачево 11 17,937
Вратца 147 18,103 Вратица, Враца, Мирово Николичевци 353 5,719
Гирчевци 101 2,563 Нови чифлик 122 3,050
Горановци 36 20,486 Ново село 15 33,724
Горна Брестница 24 7,724 Пиперков чифлик 900 3,564
Горна Гращица 311 12,153 Полетинци 2 9,877
Горно Уйно 2 27,057 Полска Скакавица 11 33,333
Грамаждано 267 6,935 Преколница 20 17,977
Граница 513 14,300 Радловци 30 11,545
Гурбановци 0 5,721 Раждавица 224 15,562 Ръждавица
Гърбино 0 15,796 Раненци 32 43,962 Ранинци
Гърляно 92 11,851 Режинци 0 3,790 Ръжинци
Гюешево 177 17,256 Ръсово 4 9,508
Дворище 104 5,823 Савойски 0 18,283 Ат кория
Дождевица 0 8,554 Дъждевица Сажденик 0 31,241
Долна Гращица 68 4,998 Скриняно 188 7,265
Долно село 72 21,738 Слокощица 1599 15,043
Долно Уйно 1 10,748 Соволяно 558 15,067
Драговищица 387 43,524 Стенско 122 6,698
Жабокрът 633 3,735 Таваличево 284 25,262
Жеравино 0 6,079 Търновлаг 88 2,878
Жиленци 1025 25,797 Жилинци Търсино 6 4,372
Ивановци 0 14,843 Церовица 12 9,899
Каменичка Скакавица 21 25,070 Каменишка Скакавица Црешново 1 4,959
Катрище 76 12,054 Цървена ябълка 0 23,293
Коняво 767 13,102 Цървендол 0 4,196 Цървени дол
Копиловци 544 3,454 Цървеняно 23 29,678
Коприва 0 9,471 Чудинци 0 9,698
Кутугерци 0 12,228 Шипочано 45 7,283
Кършалево 0 6,464 Кръшалево Шишковци 479 7,749
Кюстендил 44532 18,720 Ябълково 881 2,578
ОБЩО 60681 979,915 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. Савойски;
  • МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
  • МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. Слокощица) за отделно населено място – с. Пиперков чифлик;
  • МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. Жабокрът) за отделно населено място – с. Ябълково;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Вратца (Вратица, Враца) на с. Мирово;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. Кършалево без административен акт;
  • между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване;
  • Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. Грамаждано;
  • указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Гирчевци и го присъединява като квартал на с. Жабокрът;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци;
– обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. Драговищица;
– признава н.м. Щърбец (от с. Горановци) за отделно населено място – м. Щърбец;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. Долно село;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. Дождевица;
– осъвременява името на с. Жилинци на с. Жиленци;
– уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. Каменичка Скакавица;
– уточнява името на с. Ранинци на с. Раненци;
– уточнява емето на с. Ръжинци на с. Режинци;
– уточнява името на с. Цървени дол на с. Цървендол;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Николичевци и го присъединява като квартал на с. Скриняно;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване;
– заличава м. Долна Брестница и я присъединява като квартал на с. Жиленци;
– заличава м. Щърбец и я присъединява като квартал на с. Ломница;
  • Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. Грамаждано и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил;
  • Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. Раждавица;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. Скриняно и го признава за отделно населено място – с. Николичевци;
  • Указ № 13/обн. 29 януари 1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. Вратца.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията СофияКюстендилГюешево.

През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 215,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]