Лисец (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лисец (Област Кюстендил))
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморска височина при черквата - 1105 м.

По-голямата част от махалите са по наклонен терен от 1100 м до 1200 м н.в.

Чавките е махалата на най-голямата надморска височина - 1360 м в цялата Географска област Каменица.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За други значения вижте Лисец.

Лисец
Общи данни
Население 4 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,187 души/km²
Землище 7,501 km²
Надм. височина 1108 m
Пощ. код 2547
Тел. код 07929
МПС код КН
ЕКАТТЕ 43815
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Лисец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лисец се намира на 17 км северозападно от гр. Кюстендил..

Планинско село. Намира се в източната част на Географска област Каменица, в центъра на Лисец планина, северно от най-високия връх Връшник /1500 м/, по склоновете на горното течение на Лисецки поток /Лесковска река/.

В миналото селото е носело и името Полски Лисец, за да се различава от едноименното малко селце в Кюстендилското Краище, останало в Р Сърбия.

Името на селото идва от оголения в миналото /лис/ връх Връшник.

Селото не е типично каменишко. Административната му принадлежност, транспортната му връзка, пощенските и медицински услуги, прогимназиално образование винаги са били към села извън Каменица -

Блатец, Радловци, Соволяно. Отнасяме го към Географска област Каменица, тъй като орографски и хидрографски принадлежи към нея.

Климатът е умерен, преходно-континентален, с планински характер. Ветрове духат от всички посоки.

Селото е разпръснат тип, от доста махали, групирани основно в две - Горна и Долна. Към Горна махала са: Чавките, Алексинци, Дедо Пешови, Бръндарците, Босилкините, Дедо Гогови, Миленкови, Никови.

Към Долна махала са: Гопи, Беговци, Цветковци, Вукарци, Кърджалийска, Воденичарците, Лучанска, Митревска, Стоянова, Костурска, Циганска. Изброените махали са съществували в този брой преди 50 години. Сега са обезлюдени, с изключение на махалата до черквата.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: От 1883 г. е към Лозненска община, от 1923 г. към община Блатец, от 1934 г. към община Соволяно, от 1952 г. пак към община Блатец, от 1977 г. - към Селищна система Кюстендил, от 1978 г. - към Селищна система Драговищица, от 1987 г. - към кметство Блатец, община Кюстендил. Обслужва се от кметския наместник на с. Радловци. [1]

През последните години автобусна връзка има само в събота.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 2021 г. целогодишно живеят двама души.

В края на ХIX в. и началото на XX в. има изселнически процес.

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 100 229 271 328 334 302 195 65 20 5 6

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникването на селището. През 1866 г. селото има 10 домакинства със 100 жители. В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Лисецъ.

В края на XIX век селото има 5479 декара землище, от които 3276 дка ниви, 725 дка ливади, 1478 дка гори и др.

Основен поминък на селяните е повече скотовъдство, по-малко земеделие (овес, ръж, ечемик, пшеница), домашни занаяти, някои са добивали дървени въглища. Имало воденица, която не е работила през летните месеци,

поради липсата на вода.

През 1928 г. е открита мандра, която е съществувала до август 1944 г.

Някои мъже са работили като сезонни работници из България.

На 17 юни 1944 г., в 11,45 ч., във въздушен бой между български изтребители и американски бомбардировач, последният е свален и пада в землището на с. Лисец. От екипажа на сваления бомбардировач загиват 6 души.

Оцеляват катапултирали 4 души. Някои възрастни хора в района помнят добре този случай и разказват, че дори са изпитвали жал към загиналите млади хора, въпреки че са били врагове: "И те имат майки, които ги чакат..."

През 1910 г. е построена черква "Св. Илия".

От 1901 г. са се водили учебни занятия в частни сгради. През 1906 г. в село Блатец се открива обща училищна сграда за обучение на децата от трите съседни села - Лисец, Дождевица и Блатец. По невнимание сградата

е опожарена през 1924 г. През 1927 г. трите села си построяват самостоятелни училищни сгради за начално обучение близо до черквата. Училище "Елин Пелин" в Лисец е закрито през 1965 г. Децата са учили в прогимназията

в с. Соволяно, където е имало и пансион.

През 1950 г. е учредена Всестранна кооперация „Балкан“. През 1956 г. се създава ТКЗС „Балкан“, което през 1960 г. преминава към ДЗСКюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

През 1991-1992 г. земята се връща на бившите собственици и техните наследници. Планинските земи запустяват, самозалесяват се и обрастват с храсталаци. Размножават се диви прасета.

Селото е електрифицирано през 1970 г. и водоснабдено през 1976 г. от местни източници.

Смесени гори, сред които и бук, чист въздух, сочни зелени треви и пасища - районът ухае на билки. С местоположението си, със своя подалпийски характер, с изворната букова гора, селото и близкият до него

връх Връшник представляват туристически интерес. До селото може да се отиде с автобус или кола, а оттам до върха пеша, за малко повече от час. Връшник е достъпен и откъм местността Дервент.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Илия“ (1910).
  • Паметник на загиналите през войните 1912-1913 и 1915-1918 г.
  • Общоселски събор на Илинден

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Лисец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.371;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.142;
  • Анастасов, Благой. Статия за с. Лисец, Кюстендилско в интернет от юни 2015 г.
  • Анастасов, Благой. Геоложки обект "Осогово". София, 2019 г., стр. 111-112

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]