Кършалево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кършалево
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,464 km²
Надм. височина 783 m
Пощ. код 2563
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 40991
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Кършалево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кършалево се намира в планински район, в географската област Каменица, по стръмните склонове на Чудинската планина, южно от връх Излак, по левия долинен склон на река Бистрица, на жп.линията КюстендилГюешево, на 17 км (по ж.п.линията) северозападно от гр.Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кръстовска, Златова, Паунова, Джорджанова, Шаровци, Торляци, Пилища, Босачка, Механджийска, Шипочка, Таскова, Маджовска и Осое.

Климат: умерен, преходно-континентален.

Името на селото идва от думата "кършаль" (диал.): стръмно място, стръмнина, сипей, място което се рони, кърши се.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883-1934), община Долно Уйно (1934-1946), община Ломница (1946-1958), община Драговищица (1958-1961), Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 83 154 250 344 382 370 289 156 83 58 9

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

През 1866 т.са регистрирани 13 домакинства с 83 жители.

В края на XIX век Кършалево има 2476 дка землище (1305 дка гори, 1112 дка ниви, 30 дка градини, 29 дка естествени ливади). Основен поминък е животновъдство. Развити са домашните занаяти, има 3 воденици на река бистрица. Част от мъжете работят като сезонни работници в Кюстендил, Перник и София. Много домакинства се изселват в Североизточна България.

Построени са училище (1902) и църква „Свети Атанасий" (1922).

След 9 септемри 1944 г. се откриват жп.спирка (1946) и магазин (1955).

През 1958 г. Кюршалево заедно със селата Ломница, Ивановци и Чудинци създават ТКЗС „Балкан", което по-късно преминава в ДЗС, а от 1979 г. е в състава на АПК, с.Драговищица. Електрифицирано (1962) и водоснабдено. Жп.връзка с Кюстендил.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Кършалево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква "Свети Атанасий". Построена е през 1922 г. Намира се на 1,7 км северозападно от гробищата, в местността "Свети Атанас"., върху било на рид на надм.височина 1056 м. От западната и страна има голям дъб. Прави се служба на Кръстовден.
  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 150 м. северозападно от гробищата, в местността "Мацин камък" при Паунова махала. Върху струпване от камъни е поставен античен жертвеник с височина 1,45 м.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор с курбан – на Кръстовден, при църквата.
  • Курбани на Мала Богородица, Спасовден, Свети Дух и Свети Прокопий – в двора на училището.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.334-339;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.334;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.82, 87, 139;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.26-27;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.116-118;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]