Кършалево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморска височина при жп спирката - 680 м, махала Паунова - 780-860 м, при билото до черквата - 1056 м

Кършалево
Общи данни
Население 2 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,186 души/km²
Землище 6,464 km²
Надм. височина 783 m
Пощ. код 2563
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 40991
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Кършалево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кършалево се намира в планински район, в Географска област Каменица. Разположено е в Чудинската планина, по левия южен долинен склон на река Бистрица, югоизточно от връх Излак /1105 м/.

Малка част, 6 къщи и общоселски гори, са по десния склон на р. Бистрица, в Лисец планина.

През землището на селото минава жп линията Кюстендил – Гюешево. Спирка Кършалево съществува от 1946 г. и е на 15 км от гр. Кюстендил.

Жп линията е единствената връзка на селото с Кюстендил.

Селото отстои на 19 км северозападно от Кюстендил по пътя през селата Соволяно и Мазарачево, махала Църна река.

Селото не е типично каменишко - орографски и хидрографски е към Каменица, но административната му принадлежност, транспортните връзки, пощенските и медицински услуги, прогимназиалното

образование винаги са били към селата Соволяно и Ломница, които са извън Географска област Каменица

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кръстовска, Златова, Паунова, Джорджанова, Шаровци, Торляци, Пилища, Босачка, Механджийска, Шипочка, Таскова, Маджовска и Осое.

Климат: умерен, преходно-континентален.

Името на селото идва от думата „кършаль“ (диал.): стръмно място, стръмнина, сипей, място което се рони, кърши се.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1934), община Долно Уйно (1934 – 1946), община Ломница (1946 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), Долно Уйно (1961 – 1978), Селищна система Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1] През последните години селото се обслужва от квета на с.

Соволяно.

Население[редактиране | редактиране на кода]

От 2020 г. насам няма нито един целогодишно живеещ.

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 83 154 250 344 382 370 289 156 83 58 7

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

През 1866 т.са регистрирани 13 домакинства с 83 жители.

В края на XIX век Кършалево има 2476 дка землище (1305 дка гори, 1112 дка ниви, 30 дка градини, 29 дка естествени ливади). Основен поминък е животновъдство. Развити са домашните занаяти, има 3 воденици на река Бистрица. Имало е шивач, ковач, дърводелец. Част от мъжете са били сезонни работници в Кюстендил, Перник и София. Много домакинства се изселват в Североизточна България.

Църква "Свети Атанасий", 1922 г

Построено е начално училище в Паунова махала (1902). Закрито е през 1965 г. Сградата е на надморска височина 805 м. Тя е в сравнително добро състояние . Прогимназия са учили в Ломница или Соволяно.

Открити жп.спирка (1946) и магазин (1955 - 1991/).

През 1958 г. Кършалево заедно със селата Ломница, Ивановци , Чудинци и Режинци създават ТКЗС „Балкан" с център Ломница., което по-късно преминава в ДЗС, а от 1979 г. е в състава на АПК, с. Драговищица.

След промените през 1991-1992 г. се извършва ликвидация, земята се връща на техните сбственици или наследници. Последва запустяване и обезлюдяване. Рамножават се на воля диви прасета, които разорават

ниви, пътеки, поляни, дори и дворовете на къщите. Лишеи заразяват церовата дъбова гора и старите овощни дървета.

Електрифицирано (1971)

Махалите са водоснабдени от местни източници /1970-1971/.

Районът е екологично чист.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Кършалево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Атанасий“. Построена е през 1922 г. Намира се на 1,7 км северозападно от гробищата, в местността „Свети Атанас“., върху било на рид на надм.височина 1056 м. От западната и страна има голям дъб.
  • Прави се служба на Кръстовден.
  • Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 150 м. северозападно от гробищата, в местността „Мацин камък“ при Паунова махала. Върху струпване от камъни е поставен античен жертвеник с височина 1,45 м.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор с курбан – на Кръстовден, при църквата. Макар и със закъснение един век, през 2018 г., когато се провежда общоселския събор, до църквата е откритп паметник на загиналите от войните от селото.
  • Курбани на Мала Богородица, Спасовден, Свети Дух и Свети Прокопий – в двора на училището.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.334 – 339;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.334;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.82, 87, 139;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.26 – 27;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 116 – 118;
  • Анастасов, Благой. Статия за село Кършалево в интернет, юни 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]