Граница (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Граница (село))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Граница.

Граница
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население 556 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,3 km²
Надм. височина 584±1 m
Пощ. код 2589
Тел. код 07911
МПС код КН
ЕКАТТЕ 17751
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Граница
Лъчезар Гергов
(ГЕРБ)
Граница в Общомедия

Грани́ца е село в Западна България.

Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Граница се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Селото е разположено в полите на Брезовски рид, в източния дял на Осоговската планина, в хълмистия дял на Кюстендилската котловина. Почти през средата му го пресича Сараовския дол, който на север продължава към село Багренци и в който тече маловоден поток, който през лятото и есента почти пресъхва. Разстоянието до гр. Кюстендил е 5.423 км.

Крупно село, включващо родовете Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Граница (1878 – 1978), Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1887 1892 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 616 940 1012 1026 1236 1335 1394 1419 1510 1570 1499 1272 1091 1078 919 559

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Умленски, подкрепен и от Чолева, извежда името от диалектната дума грани́ца – вид разклонен дъб. В популярния си смисъл името бележи граничната межда между владенията на възстановената от Асеневци българска държава и тези на Византия, а впоследствие между търновските и онези западните – на Неманичите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Граница възниква като селище през Средновековието.

През първата четвърт на XV век Велбъжд окончателно попада под османска власт, след като румелийският бейлербег Турхан паша събаря крепостта му. В града пристигат като заселници около 60 семейства от гр.Кония, Мала Азия, а след тях и още много други из краищата на новата империя. Според възрожденската историографска традиция, част от местното българско население на селото и околността било насила помохаеданчено, друга част която отказала да приеме новата вяра била избита, а трета се спасила с бягство в околните планински села. Местния болярин и бъдещ крупнишки епископ Яков заедно със семейството си намерил пристан в Грани́ца. Яков станал свещеник, а след като овдовял, приел монашество станал епископ на Крупник, южно от днешния гр. Благоевград. Той имал трима синове – Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, също последвали примера на баща си. Тримата братя първоначално се установили в малкия манастирСвети Лука“, над село Грани́ца, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 г. – 1466 г.). Впоследствие по тяхна инициатива през 1469 г. в манастира били върнати от късносредновековната българска столица Търново мощите на Иван Рилски.

Името на село Граница се среща в османски регистър от 1576 г. под името Граниче, а първото споменаване на селото е в повестта на Владислав Граматик от 1448 г. за обновлението на Рилския манастир. В средата на XIX век по-голямата част от землището на селото била включена в богати чифлици. Чифликсайбии били кюстендилските турци Лиман ага, Даут бег и евреина Сари Бохор.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 12 117 декара землище, от които 5586 дка ниви, 3833 дка гори, 63 дка естествени ливади, 2277 дка лозя, 329 дка овощни и зеленчукови градини с 813 овце, 249 кози, 389 говеда и 143 коня. Основен поминък на местните селяни били земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото имало мелница, сарачница, шивачница, коларо-железари.

През 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „Свети Симеон“, което през 1922 г. е преобразувано в кредитна кооперация „Трети март“. През същата тази 1910 г. е построено училището, а през 1920 г. се създава и читалище „Просвета“. При избухването на Балканската война 5 души от Граница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Селото е водоснабдено през 1934 г. и електрифицирано през 1941 г. През 1948 г. е ообразувана лозаро-винарска кооперация „Памид“. През 1948 г. също е учредено ТКЗС „Харалампи Аничкин“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил. Изграждат се микроязовир, тютюносушилни, кравеферма, складова база в стопанския двор, тракторен стан и ремонтна работилница за автотранспортния парк.

През 1959 г. в селото е открита пощенска станция. Построени са нов читалищен дом (1968 г.), здравна служба със стоматологичен кабинет, детски ясли и детска градина (1973 г.), административни сгради, кооперативен дом.

До днес селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението на селото намалява почти наполовина. Перспективите за развитие на селото са свързани с възраждането на лозарството и винопроизводството, отглеждането на овощия и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Граница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Граница.
  • Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 218 в Министерство на културата на Република България. Дейности: клуб Традиция и съвременност; клуб Приятели на книгата; библиотека – 7500 тома.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Яков (Област Кюстендил)|Яков]] – кюстендилски болярин, прогонен от Велбъжд след превземането му от турците.
  • Йоасаф Рилски|Йоасаф]], Давид и Теофан – синове на Яков, родом от с.Граница, възобновители и игумени на Рилския манастир.
  • Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков.
  • Павел Яначков]] (неизв.), опълченец
  • Стефан Границки]] (1856 – 1910), учител и общественик, народен представител в IX Народно събрание (1896 – 1899)
  • Харалампи Аничкин]] (30.1.1918 – 7.VI.1944), участник в антифашистката съпротива, партизанин, АБПФК.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото се казва „Славия“ – Граница. Отборът е многократен първенец в селската група на Кюстендилска община.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Има ежегоден събор на който се колят овце и има курбан.

Празник на селото е първата събота на месец юни.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира основната производствена мощност на „Винпром“ Кюстендил.

Единственото село в България, в което има Църква, Манастир и Винпром.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]