Петър Ангелов (ВМОРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за войводата на ВМОРО. За войводата на ВМРО вижте Петър Ангелов (ВМРО).

Петър Ангелов
български военен и революционер
Петър Ангелов, Кръстьо Българията и Никола Жеков

Роден
Починал
9 август 1923 г. (45 г.)

Петър Димитров Ангелов, наречен Любен[1], е български офицер и революционер, деец на Върховният македоно-одрински комитет и паланечки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ангелов е роден на 29 юли 1878 година в Хасково, тогава в Източна Румелия. Завършва подофицерска школа и служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, където участва в дейността на Тайните подофицерски братства на Върховния комитет. През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а през 1903 година е военен инструктор в четата на Михаил Герджиков в Одрински революционен окръг и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.

Сборната чета на Петър Ангелов и Димитър Кирлиев.

Петър Ангелов е делегат на конгреса на Петрова нива на 11 юли 1903 година и е определен за войвода на Пиргопулския революционен участък в Странджа. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения в Малко Търновско и разбива турските гарнизони в селата Маджура, Курфоколиба и Инеада.

Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

След потушаването на въстанието се прибира в България и от 14 юни 1904 година е войвода в Паланечко. Четата му е съставена от 25 души, като 14 четници са родени в свободна България. В четата влизат и австриецът Рудолф Голият и чехът Карло Антон Хошек. На 2 януари 1905 година Петър Ангелов участва на скопския конгрес в село Кнежево.

На втория конгрес на Скопския революционен окръг през ноември 1906 година става нелегален член на Скопския окръжен революционен комитет.

Петър Ангелов участва в Балканската и Междусъюзническата войни в четата на Яне Сандански, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение.[2] За проявена храброст е произведен в офицерски чин през 1913 година. Сражава се и в Първата световна война.

След войните се присъединява към Федералисткото крило и подкрепя проюгославската политика на земеделско правителство на Стамболийски.[3]

Убит е на 9 август 1923 година в София по нареждане на Тодор Александров.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.61
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
  3. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Димитър Тюлеков, I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 2. ВМРО и общобългарските политически борби.
  4. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 8.