Водно (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Водно.

Водно
Водно
— квартал —
Църквата „Рождество Богородично“
Църквата „Рождество Богородично“
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Карпош
Географска област Скопско поле
Надм. височина 831 m
МПС код SK
Водно в Общомедия

Водно (на македонска литературна норма: Водно) е квартал на столицата на Северна Македония, Скопие.

География[редактиране | редактиране на кода]

Водно е разположено в едноименната планина Водно, южно от града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изграждане на Водно, 1964 г.

В края на XIX век Водно е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Водно живеят 120, а в Долно Водно 140 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Водно има 160 българи екзархисти, а в Долно Водно също 160 българи екзархисти и 6 цигани.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Водно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно и Долно Водно (Vodno) като български християнски села.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев също отбелязва Горно и Долно Водно като български села.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 205.
  2. Brancoff, D.M. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, р.116 – 117.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  4. Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
     Портал „Македония“         Портал „Македония