Водно (квартал)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Водно.
| Водно Водно | |
| — квартал — | |
.JPG) Църквата „Рождество Богородично“ | |
  Водно  Водно | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Карпош |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 831 m |
| МПС код | SK |
| Водно в Общомедия | |
Водно (на македонска литературна норма: Водно) е квартал на столицата на Северна Македония, Скопие.
География
[редактиране | редактиране на кода]Водно е разположено в едноименната планина Водно, южно от града.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Водно е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Водно живеят 120, а в Долно Водно 140 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Водно има 160 българи екзархисти, а в Долно Водно също 160 българи екзархисти и 6 цигани.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Водно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно и Долно Водно (Vodno) като български християнски села.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев също отбелязва Горно и Долно Водно като български села.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Водно
Стоян Блажов от Горно Водно, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов,[6] арестуван на 2 юли 1903 година, българин, православен обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]- Тоде (Тодор) Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Захари Василев и на Дамян Мартинов[8]
- Янко Блажев, български революционер от ВМОРО, четник на Захари Василев[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 205.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116 – 117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 173. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
