Горно Лисиче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Лисиче
Горно Лисиче
— квартал —
Поглед на дял от селото
Поглед на дял от селото
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Аеродрум
Географска област Скопско поле
Надм. височина 234 m
Население 18 233 души (2002)
МПС код SK
Горно Лисиче в Общомедия

Горно Лисиче (на македонска литературна норма: Горно Лисиче) е бивше село в Северна Македония, днес квартал на столицата Скопие, част от Община Аеродрум.

География[редактиране | редактиране на кода]

Горно Лисиче е разположено в Скопската котловина в крайната източна част на града, на десния бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Горно Лисиче е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов към 1900 година в Горно Лесиче живеят 330 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горно Лисиче има 368 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Горно и Долно Лисиче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Горно Лисичие е създадена колония, заселена с колонисти от цялата страна.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горна Лисица (Grn. Lisica) като село с неясен етнически състав.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Лисиче като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Горно Лисиче има 18 233 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 16 408
албанци 721
турци 93
роми 357
власи 98
сърби 405
бошняци 20
други 121

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Лисиче

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.208
  2. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.114-115.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
  4. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26. Посетен на 30 януари 2014 г.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония